Почувства в устата си нафората и сладкото вино, но искаше нещо повече. Причастието свърши. Някои от мъжете не бяха в състояние да се изправят и останаха на колене. Бяха се свързали с началото си и искаха да умрат където бяха, без да се подлагат на мъчителния ден, който им предстоеше. Стивън се върна в окопа и завари пълен хаос.
— Отложиха го с два дни — каза Бърн. — Прекалено мокро е.
Стивън притвори очи. Исусе, Исусе. А се беше подготвил да тръгне.
Лицето на Грей беше изопнато от тревога. Заедно отидоха до малка могила, образувана от пръстта, изкопана в тунела.
— Нека се успокоим — каза Грей. Стивън виждаше колко му е трудно. — Да обобщим плана. Артилерията открива пред вас баражен огън. Вие напредвате на бавен ход зад огневия вал. Когато огънят спре, набелязвате целите и чакате, докато започне отново. Артилерията ще ви пази през цялото време. Бодливата тел на германците е разкъсана и много от оръдията им са унищожени. Жертвите ще са десет процента.
Стивън се усмихна.
— Мислиш ли?
Грей си пое дълбоко дъх.
— Предавам ти заповедите. Ние сме във фланга на основната атака. Батальонът трябва да е гъвкав. Ще бъдем заедно със страхотни бойни единици. Доброволците от Ълстър и Двайсет и девета дивизия — Несравнимите, които пристигат директно от Галиполи.
— Директно? — попита Стивън.
Грей го погледна.
— Ако умра, Рейсфорд, а ти останеш жив, искам да поемеш командването на ротата.
— Аз? Защо не Харингтън?
— Защото си луд, студенокръвен дявол и точно от такива хора ще имаме нужда.
Притъмняваше и Грей вдигна бинокъла си може би за двайсети път този ден. Подаде го на Стивън.
— Над най-предния окоп на врага има издигнато знаме. Виждаш ли какво пише на него?
Стивън погледна. Надписът беше огромен.
— Да. Пише: „Добре дошли на Двайсет и девета дивизия“. — Догади му се.
Грей поклати глава.
— Знаеш ли, че бодливата им тел не е разкъсана? Не искам да го казваш на твоите хора, но имам опит с тези неща и мога да те уверя, че на стотици метри няма никакви поражения. Снарядите не са я унищожили.
— Мислех, че е разкъсана от тук до Дар-ес-Салаам.
— Самохвалците от щаба. Хейг, Ролинсън и останалите. Не казвай на хората си, Рейсфорд. Не им казвай, просто се моли за тях.
Грей се хвана за главата. Мъдростта му и полиците с книги не му вършеха никаква работа тук, помисли си Стивън.
По време на нежеланото четирийсет и осем часово отлагане мъжете имаха време да се подготвят.
Първата пушка прозвуча с фалцетен пукот. Барнс се беше застрелял през небцето.
Когато падна нощта, започнаха да пишат писма.
Майкъл Уиър написа:
Скъпи майко и татко,
Ще атакуваме. От няколко дни се подготвяме под земята. Моят взвод също участва и ние дадохме своята дан. Някои от мъжете изявиха желание да помагат за носилките с ранените в самия ден. Духът е много висок. Очакваме това настъпление да сложи край на войната. Малко е вероятно вражеската армия да оцелее след обстрела ни.
Благодаря за кейка и ягодите. Доволен съм, че градината ви носи такава радост. На всички много ни харесаха плодовете. Мисля често и за двама ви и за нашия спокоен живот у дома, но ви моля да не се тревожите за мен. Молете се за мъжете, които ще атакуват. Благодаря за сапуна, майко, уверявам те, че беше добре оползотворен. Радвам се, че вечерята със семейство Парсън е била толкова успешна. Моля, предайте съболезнованията ми на г-н и г-жа Стантън. Току-що научих за сина им.
Сигурен съм, че си платих сметката на шивача, когато бях в отпуск, но ако греша, моля ви, оправете я от мое име и аз ще ви върна парите при следващия отпуск. Не се тревожете за мен, моля ви. Тук е достатъчно топло. Даже малко прекалено. Затова нямам нужда от нищо повече — нито от чорапи, нито от пуловери.
Типър написа:
Скъпи мамо и татко,
Върнаха ме обратно при моите другари и съм много горд, че съм пак при тях. Тук заедно с мъжете от другите подразделения се справяме страхотно. Оръдията ни гърмят като фойерверки. Ще нападнем и нямаме търпение да дадем на фрицовете да се разберат! Генералът казва, че не се очаква никаква съпротива, защото оръдията ни са ги довършили. Трябваше да тръгнем вчера, но времето се развали.