Чакането е ужасно трудно. Някои от момчетата посърнаха малко. Онзи тип Бърн, за когото ви разправях, дойде и ми каза да не се тревожа. Радвам се да чуя, че Фред Кемпбъл се е опазил досега. Браво на него.
Е, мои скъпи мамо и татко, това е всичко, което имам да ви кажа. Утре ще знаем дали ще се видим отново някой ден. Не се притеснявайте за мен. Аз не се страхувам от това, което ме очаква. Когато бях малко момче, вие бяхте много добри с мен и няма да ви разочаровам. Моля ви, пишете ми пак, толкова се радвам да получавам вести от вкъщи. Пратете ми няколко изгледа от Сейнт Олбънс. Кажете на Кити, че я обичам. За мен винаги сте били най-прекрасните мама и татко.
Стивън се задави, когато прочете писмото и запечата плика. Спомни си лицето на Грей и зловещото му предсказание, основано на опита. Почувства у него да се надига страховит гняв. Откъсна лист от бележника си и написа:
Скъпа Изабел,
Изпращам ти това писмо в къщата в Амиен, където вероятно ще бъде унищожено, но ти пиша, защото няма на кого друг. Седя под едно дърво край село Ошонвиле, където ходихме веднъж.
Подобно на стотици хиляди британски войници в тези поля и аз се опитвам да се подготвя за смъртта. Пиша ти, за да ти кажа, че си единственото същество, което някога съм обичал.
Може би това писмо никога няма да те намери, но исках да споделя с някого какво е да седиш на тревата в този юнски петък, да чувстваш как въшките пълзят по кожата ти, стомахът ти да е пълен с топла яхния и чай — вероятно последното, което някога ще погълна — и да чуваш как оръдията реват към небесата.
Съвсем скоро ще бъде извършено престъпление срещу природата. Усещам го във вените си. Тези мъже и момчета са продавачи и чиновници, градинари и бащи — бащи на малки деца. Никоя страна не може да си позволи да ги загуби.
Страхувам се от смъртта. Виждал съм на какво са способни шрапнелите. Изпитвам ужас, че ще трябва през целия ден да лъжа ранените в кратерите от снаряди. Много се боя, Изабел, че ще умра сам, че няма да има кой да ме погали. Но ще трябва да дам пример.
Сутринта трябва да тръгна пръв. Бъди с мен, Изабел, бъди с мен духом. Помогни ми да ги поведа към това, което ни очаква.
Джак Файърбрейс написа:
Скъпа Маргарет,
Благодаря ти за писмото. Не мога да изразя с думи колко скърбя. Той беше нашето момче, светлината на живота ни.
Но, скъпа Маргарет, трябва да сме силни. Тревожа се толкова много за теб, за това как се чувстваш. Аз тук имам с какво да се разсейвам.
Вярвам, че такава е била божията воля. Щяхме да си го гледаме, но Бог знае най-добре. Помниш ли как гонеше пухчетата на глухарчетата покрай канала и смешните думи, които измисляше, когато беше бебе и не можеше да ги произнася вярно?
Мисля за това постоянно. Бог е милостив, той ми дава спомените за него, хиляди дреболии се връщат в паметта ми. Припомням си ги, докато лежа нощем, и те ме утешават. Представям си го в прегръдките си.
Неговият живот беше благословия за нас, подарък от Бог. Беше най-добрият дар, който можехме да получим. Трябва да сме благодарни.
Утре ще има атака и смятам, че ще удържим голяма победа. Скоро войната ще свърши и ще се върна у дома да се грижа за теб.
С любов:
Бърн, за разлика от другите не пращаше и не получаваше често писма, но намери парче хартия, за да пише на брат си. Написа много прилежно със синьо мастило:
Скъпи Тед,
Пращам ти няколко реда, в случай че повече не се видим. Утре ще атакуваме, всичко е наред, във ведро настроение сме, стискаме палци и вярваме, че ще имаме добър късмет.
Моля те, да ме споменеш пред скъпите ми приятели.
Предай на мама и татко, на Том, Дейзи и децата, че ги обичам.
Надявам се това да е довиждане, а не сбогом.
Когато свърши, не можа да запечата плика. Извади писмото и написа по диагонал в дъното на листа: „Горе главата, Тед, не се тревожи за мен, аз съм добре.“
Осем часа преди началото на атаката оръдията заглъхнаха, пазеха снарядите си за сутринта.
Беше нощ, но никой не спеше. Типър гледаше невярващо към Лесли и Стъд. Нямаше магия или суеверие, които да го спасят. И последната му надежда се изпари. Трябваше само да се държи до изгрев-слънце.