Стивън се взря настойчиво в лицето на Бърн до него. Когато Бърн се обърна, Стивън не издържа на погледа му. Бърн беше разбрал всичко.
Отиде при Хънт, който беше коленичил в окопа и се молеше. Докосна го по рамото, след това постави ръка върху главата му. Приближи се до Типър и го удари леко с юмрук в рамото, после поклати енергично глава.
Ефрейторите Смит и Петросиян проверяваха снаряжението, провирайки се през унилите мъже.
Бренън седеше сам и пушеше.
— Мислех си за Дъглъс — каза той. Стивън кимна. Бренън запя някаква ирландска песен.
Видя Бърн да протяга ръка и да придърпва Типър към гърдите си.
— Не остана много, не остана много.
Към четири часа, когато мракът беше най-пълен, по цялата фронтова линия настана мъртвешка тишина. Никой не продумваше. За пръв път не се чуваше дори птича песен.
Накрая над възвишенията и мъглата по реката се появи слаба светлина. Заваля.
Грей се втурна, лъхащ на алкохол, към началото на комуникационния окоп.
— Атаката започва в седем и половина.
Взводът беше като ударен от гръм, никой не можеше да повярва.
— По светло? По светло? — Лицата на мъжете бяха уплашени и призрачни.
Пристигна закуската с чай в туби от бензин. Със сериозно изражение Хънт се беше привел над бекона върху малкия си котлон.
Стивън усети стомашните киселини от безсънната нощ да се надигат към устата му.
След това пристигна ромът и разговорите се оживиха. Мъжете пиеха жадно. Някои от по-младите момчета се клатушкаха и се смееха. Спорадичният доскоро немски артилерийски огън се усили за учудване на войниците, на които им беше казано, че врагът е унищожен.
Британските оръдия отговориха. Най-сетне войниците бяха достатъчно близо, за да видят какви поражения нанасят и това ги развесели. Стъд и Лесли, миришещи на ром, размахваха ръце във въздуха и крещяха. Виждаха как земята пред немските окопи се разкъсва и пръстта хвърчи като фонтан.
Гърмежите над тях станаха по-интензивни. Седем и петнайсет. Почти беше време. Стивън коленичи, някои от мъжете вадеха снимки от джобовете си, целуваха лицата на съпругите и децата си. Хънт разказваше вицове, Петросиян стискаше сребърен кръст.
Артилерийският огън достигна връхната си точка. Въздухът над главите им беше наситен с постоянно бучене. Сякаш звуковите вълни прииждаха, но не се разсейваха. Никога не бяха чували нещо подобно. „Исусе, промълви Стивън, Исусе, Исусе.“
На хребета избухна експлозия, във въздуха полетяха тонове пръст, земята беше изтърбушена. Пламъците се издигаха на повече от трийсет метра. Прекомерно е, помисли си Стивън. Мащабът го плашеше. Ударната вълна от взрива премина през окопа. Бренън изхвърча от банкета за стрелба и си счупи крака.
Вече трябва да тръгваме, помисли си Стивън. Никой не продумваше. Бърн го погледна въпросително. Стивън поклати глава. Оставаха още десет минути.
Изведнъж германците откриха огън. Пред британския окоп пръстта закипя от куршумите на картечниците. Стивън приклекна. Мъжете закрещяха.
— Не още — извика Стивън. Въздухът над окопа се втвърди.
Голямата стрелка на часовника му се движеше на забавен каданс. Седем и двайсет и девет. Свирката беше в устата му. Стъпи на стълбата. Преглътна мъчително и изсвири.
Изкачи се, излезе от окопа и се огледа. За миг настъпи пълна тишина, оръдията спряха, немските картечници — също. Чучулигите се извиха нагоре и запяха високо в безоблачното небе. Почувства се сам, сякаш беше попаднал в нов свят в мига на сътворението му.
След това артилерията откри баражния огън и германските картечници подновиха стрелбата. Вляво от себе си Стивън видя как мъжете се опитват да се измъкнат от окопа, но куршумите ги поваляха още преди да успеят да се изправят. По бодливата тел увиснаха тела. Зад него излизаха още хора. Видя Грей да тича покрай окопа и да вика окуражително.
Тръгна колебливо напред, кожата му беше изопната и готова да посрещне метала, който щеше да разкъса плътта му. Извърна се внимателно настрани, за да предпази очите си. Движеше се приведен като старица, обгърнат отвсякъде от оглушителен шум.
Бърн вървеше до него — бавно, както им беше наредено. Стивън хвърли поглед надясно. Видя дълга потрепваща кафеникава редица — парцалени кукли, пристъпващи предпазливо и вдървено, падащи безмълвно, разперили ръце, заменяни от други, поваляни отново, но продължаващи напред сякаш през вихрушка. Опита се да улови погледа на Бърн, но не успя. Към грохота на картечниците се добавяше пукотът на снайперите и ревът на баражния огън пред тях.