Градината бе намерила своя ритъм сега, когато до юли не оставаше много време. Разбудена от слънчевата светлина, тя кипеше от живот. В лехите растяха цветя в ярки нюанси; розовият храст, засаден от майка му, който караше трийсетата си година, стоеше безмълвно край оградата, а розовите цветове се разтваряха като бебешки ръчички. Джак се приведе, за да мине под върбата, приближи се право до стария бук и пусна чука в тревата до краката си.
Направи го. Направи го. Ако се размислиш за това сега, ще се разколебаеш.
Нави ръкави, пое дълбоко въздух и стисна най-ниската дъска, повдигна я. Беше прогнила. Почти отскочи от дънера и посипа ризата му с облак от дървесина и сух лишей.
Никакво колебание.
Пренесе дървения материал няколко метра по-нататък край оградата и го пусна сред избуялата растителност. Избърса чело, върна се при бука и се зае със следващата дъска.
Чукът лежеше неизползван на земята, сенките ставаха все по-дълги. Не след дълго дланите му се разраниха, беше се изпотил, ризата му се покри с мъх, а на дървото се поклащаше самотна дъска. Джак я хвана, направи крачка назад и напрегна мускули, но нещо го накара да спре. На хоризонта се бе появил нов елемент и това промени вечерта само за миг.
Кафъри пусна дъската и вдигна очи.
Привлечен навън от дома си от някакъв банален инстинкт, от някакво старо чувство, сякаш усетил промяната в намеренията на Джак, Пендерецки се беше появил в градината от другата страна на железопътната линия. Стоеше край оградата с вечните тиранти и изцапана жилетка, като предъвкваше и се чешеше по главата, а блестящите му като скъпоценни камъни очи премигваха и наблюдаваха.
Кафъри пое дълбоко въздух и се изправи. Обикновено в подобна ситуация щеше да се отдалечи или, още по-зле — да се скрие. Но сега остана изправен в цял ръст, невъзмутим и срещна погледа на Пендерецки. Контролирайки се напълно.
Не минаваха никакви влакове. Не се чуваха никакви звуци. Отразени в прозорците на съседните къщи, оцветените от залеза облаци се носеха над дърветата. Една чайка, отклонила се от курса си по Темза, кръжеше високо горе, оглеждайки двамата мъже. И тогава очите на Иван Пендерецки трепнаха.
Беше просто сянка, но Джак го забеляза.
То означаваше, че везните се бяха наклонили.
Той се усмихна. Усмихна се бавно, сърцето му се ободри. Отстъпи назад и с едно-единствено движение откърти дъската. Занесе я до оградата, спря, за да се увери, че Пендерецки все още наблюдава, и я метна на не по-малко от три метра нататък в храсталака. По протежение на „пътеката на смъртта“. Последното място, където бе видял Юан.
Дъската се приземи, подскочи два пъти, като се показа за миг над върховете на тревите и игликата, завъртя се за последен път и притихна под зеленината, където не можеше да се види. Джак избърса очи и вдигна поглед.
Добре.
Изражението на Пендерецки се беше променило.
Той се поколеба за момент, барабанейки с пръсти по оградата, сведе гущеровите си очи, пристъпвайки смутено от крак на крак. Внезапно дръпна тирантите си, изплю се към железопътната линия, избърса уста и, без да вдигне поглед, се отдели от оградата. Обърна се — сега гърбът му изглеждаше вдървен, ръцете му висяха неестествено от двете страни — и се запъти с научна прецизност право към къщата. Затвори тихо вратата след себе си.
От другата страна на железопътната линия Джак, облечен във втория жалеен костюм в живота си, с потъмняла от пот риза, разбра, че това бе краят. Сведе глава и остана още известно време край оградата, сплел пръсти в телта. Пулсът му се успокояваше, докато вечерта се спускаше над земята.
Внезапно край къщите профуча един от влаковете, свързващ Лондон с предградията, превозващ работещите в града хора, които се прибираха по-късно. Джак вдигна учудено глава. Сякаш влакът бе последното нещо, което очакваше да види на една железопътна линия. Изпъна се напред и проследи с поглед отдалечаващата се жълта задна част. Дори след като влакът се скри под „Брокли бридж“, той продължи да следи с погледа си едва забележимото движение, докато изгуби представа дали гледа небето или вечерната жега, или някакъв трик на светлината.
Върна се в къщата, съблече костюма, изкъпа се и тръгна към болницата в Луишам.