Annotation
Всяка загуба крие в себе си възможност за ново начало…
Животът на Алисън изглежда идеален: тя има грижовен съпруг, две деца и малка къща в предградията. Всичко се променя, когато става неволен участник в катастрофа, при която загива дете. Въпреки че не е пряко отговорна за случилото се, Алисън изпитва вина. Търси утеха при съпруга си Чарли, но той все повече се отдалечава от нея.
Чарли носи свое бреме. Той ненавижда работата си и е отегчен от еднообразния семеен живот. Чарли живее за кратките откраднати мигове с най-добрата приятелка на съпругата си — Клеър.
Импулсивна и дръзка, Клеър е пълна противоположност на въздържаната и нерешителна Алисън. Тя е талантлива писателка, омъжена за амбициозния архитект Бен. Той пък от своя страна мечтае за деца и семеен уют. Клеър обаче не спира да се пита дали не трябва да го напусне…
Двете приятелки внезапно се отчуждават. Алисън дори и не подозира, че причината за разрива е тайната афера между съпруга й и Клеър.
Катастрофата преобръща безвъзвратно живота и на четиримата. Ще успеят ли двете двойки да преодолеят кризата и да продължат напред?
Кристина Бейкър Клайн — Птичка в ръката
ПРОЛОГ
ПЪРВА ЧАСТ
ВТОРА ЧАСТ
Февруари 2009 г
Декември 2008 г
Началото на декември
Октомври 2008 г
Октомври 2001 г
Септември 1998 г
ТРЕТА ЧАСТ
Maй 1998 г
Май 1998 г
Май 1998 г
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Февруари 1998 г
Ноември 1997 г
Ноември 1997 г
Ноември 1997 г
ПЕТА ЧАСТ
БЛАГОДАРНОСТИ
ОБРАБОТКА sqnka TtRG
ИНФОРМАЦИЯ
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
Кристина Бейкър Клайн — Птичка в ръката
На Дейвид
Светът е чудат и удивителен.
Защо хората не могат да имат това, което искат?
Той предлага всичко, което би ги направило щастливи,
но въпреки това всеки получава
не това, което иска.
Форд Мадокс Форд, Добрият войник
ПРОЛОГ
За Алисън тези две неща винаги ще бъдат свързани помежду си: моментът, който разсече живота й на две, и внезапното осъзнаване, че още преди катастрофата светът й не беше такъв, какъвто изглежда. В краткия миг, в който се случи инцидентът, и в моментите след това, които сякаш се движеха на бавни обороти, тя все още вярваше, че във Вселената има някакъв ред и че ще може да оправи нещата. Но само с една случайна грешка, зад която стояха десетки малки погрешни преценки и решения, тя стъпи в съвсем различна история, която дълго време като че ли нямаше нищо общо с нея. Наблюдаваше, сякаш стоеше зад огледално стъкло, как единственият живот, който познава, й се изплъзваше.
Ето какво се случи: тя уби дете. Не беше нейното дете. Не беше нейното момче, нейният тригодишен син. Прибираше се от парти, на което беше пийнала няколко питиета. Спря на едно кръстовище, другият автомобил мина въпреки знака „Стоп“, а тя не се дръпна от пътя. Нещата бяха толкова прости и едновременно толкова сложни.
Нещо се случва с човек в миговете след автомобилна катастрофа. Мозъкът има нужда от време, за да го проумее. Не вярваш на това, което разумът ти казва. Сърцето ти бие толкова силно, все едно е друго живо същество, отделно от теб. Всичко изглежда прекалено близо.
Тя видя автомобила, който идваше към нея, но остана скована и неподвижна на седалката. Затвори очи, чу чупенето на стъкло и усети силния удар на метал в метала. Последва тишина. Усети мирис на бензин и отвори очи. Другият автомобил беше смачкан, от него излизаше пушек, а предното му стъкло бе разбито. Алисън не виждаше какво става вътре. Вратата на шофьора се отвори и олюлявайки се, от колата излезе мъж.
— Момчето ми — момчето ми е ранено — извика той с глас, в който се усещаше паника.
— Имам телефон, ще се обадя на 911 — каза Алисън.
— За бога, побързайте — отвърна мъжът.
Тя набра номера с несигурни пръсти. Цялата трепереше, дори зъбите й тракаха.
— Стана катастрофа — каза тя на оператора. — Изпратете помощ. Има ранено момче.
Операторът попита къде се намира Алисън, а тя не знаеше какво да отговори. Беше завила в погрешна посока, бе поела на север вместо на запад и се беше озовала на това непознато шосе. Веднага разбра, че се е изгубила. Но нямаше къде да обърне, затова просто продължи да кара. Шосето водеше към други, по-малки и по-зле осветени пътища, трудно се виждаше в мъглата и тъмнината, а тя се оказа на кръстовище с четири стопа. Алисън влезе в кръстовището преди да осъзнае, че другият автомобил нямаше да спре — колата беше от дясната й страна, затова бе с предимство, но само преди миг, когато тя навлезе в кръстовището, колата я нямаше. Сякаш буквално се бе появила от нищото.