Когато Бен се замисляше сериозно за това, което, честно казано, не се случваше често, защото нямаше време, нещо го притесняваше. Престорената веселост в гласа на Клеър, любезен като на стюардеса; нетърпеливото потропване на пръстите й, докато гледат телевизия до късно вечер; случаите, в които се събуждаше посред нощ, намирайки нейната половина от леглото празна, а я чуваше как обикаля напред-назад във всекидневната. След като Клеър забременя, Бен очакваше, че пред тях се открива напълно нов живот. Не беше ли това целта на съществуването — този първобитен порив да се възпроизвеждаш, да отглеждаш малките си, да продължиш рода си?
Но Клеър изгуби бебето. И нещата станаха сложни.
Сега тя влезе в спалнята, притиснала безжичната слушалка към бузата си, докато Чарли разказваше подробности за катастрофата. Бен улови погледа й, а тя поклати бавно глава.
— Това е толкова ужасно — каза тя. — Просто не мога да повярвам.
Декември 2008 г
Клеър започна да работи по статията седмица след вечерята в Рокуел. Тя проведе няколко разговора, направи проучване и обядва с редактора си, но през цялото време мислеше единствено за кожата на ръката на Чарли, как на допир беше като кайсия и как миришеше на гора, на борови иглички и мъх. Мислеше за гърба му, който беше слаб и гъвкав като на пума, с един пласт мускули точно под кожата. Усещаше краката си, които бяха кръстосани под масата, и извивката на шията си, сякаш тези части на собственото й тяло бяха нови за нея. Мъжете по улицата я гледаха различно. Докато седеше на една пейка в малък парк в необичайно топъл за сезона ден, тя ядеше портокал, като отхапваше месестия плод. Сокът се стичаше по брадичката й, тя избърса уста с ръката си и прикри усмивката си. Усещаше мощта на желанието си, почти осезаемата сила волята да прелъстява, съблазнява и подканя.
Мислеше за Чарли през цялото време, просто не можеше да спре. Разговорите с другите бяха само за убиване на времето, начин да преживее часовете до момента, в който двамата най-после щяха да са заедно. Когато мобилният й телефон звънеше, нервните й окончания трепваха, сякаш бяха свързани с апарата. Сърцето й заблъскваше силно в гърдите й. Постоянно проверяваше имейлите и текстовите си съобщения. Понякога виждаше съобщението му веднага, след като го беше написал, отговаряше му, а той й пишеше отново след секунди. Представата как той стои в офиса си и й пише беше по-опияняваща и от алкохол.
Трябва да те видя, пишеше той.
Кога.
Петък — Б. не каза ли, че тогава няма да го има?
Да — ще е с клиент в Бостън.
А. ще преспи с децата у приятелка. Можем ли да се видим?
Да.
Къде.
Ще намеря място.
Добре.
Никога не съм правила подобно нещо. А ти?
Аз също.
Никога не съм се чувствала така преди. Извинявай — клише.
Всички клишета са истина. Няма нищо ново за казване.
Ами кажи го тогава. Не е нужно да е нещо ново.
Какво беше казал Паскал? „Сърцето има доводи, които разумът не познава…“
Множеството около тях в затъмненото фоайе на дискретния хотел губеше очертание. Единствено Чарли беше на фокус.
— Наех стая — каза той. Отпи от скоча си и остави чашата. Клеър надигна своя джин с тоник и го глътна наведнъж, а ледът се плъзна към устата й.
Той прокара пръст по ръба на късата й черна пола, докосвайки бедрото й.
Асансьорът беше малък и изкачването му отне цяла вечност, защото машината спираше на всеки етаж, вратите се отваряха безшумно, но там нямаше никой. Стигнаха до единадесетия етаж, слязоха и отидоха до стаята. Чарли се справи неумело с картата и бравата на вратата, но нито един от двамата не се пошегува с това, както биха направили в друга ситуация. Клеър се чувстваше странно незаинтересована, сякаш беше в транс. В някакво кътче на мозъка си тя осъзнаваше, че може би съвестта й си изгражда защита от безумие, но тя не искаше да мисли, затова се насили да спре.
Хотелската стая беше малка, тъмна и стилна, като кутийка за бижута. Единственият й прозорец предлагаше гледка към Бродуей като от пощенска картичка, с миниатюрни жълти таксита, неонови светлини и пешеходци. Клеър седна върху кадифената покривка на леглото в шоколадовокафяв цвят и я приглади с ръка. Студена светлина върху бледа кожа; без свещи, без музика. Беше им неловко, не знаеха как да започнат. Тя погледна Чарли и започна да разкопчава блузата си, а той отиде до леглото и коленичи до нея. Пъхна ръка между краката й и избута полата й. Тя се облегна назад със затворени очи и усети хлъзгавите му пръсти в себе си и горещия му дъх по бедрото си.