Още преди Бен да научи какво е извънбрачна връзка, той усещаше, че баща му има такава. Разсеяността и раздразнението, небрежните лъжи — Бен виждаше, че той се откъсва от семейството, бавно и болезнено като животно, хванато в стоманен капан, което прегризва крака си, за да се освободи. Бен не намираше смисъл във всичко това: те бяха семейство, имаха къща с двор — малък и покрит с шубраци, но все пак двор, живееха в квартал, пълен с други семейства с майки, бащи и деца. Единствената причина, която му хрумваше, бе, че баща му сигурно има друго, по-добро семейство. По-късно Бен научи, че той наистина е имал друго семейство. В другия край на града, в апартамент на втория етаж го чакаха любовница и бебе.
В училище Бен получаваше шестици, без да полага усилия, но се чувстваше като измамник. Не можеше да изкаже с думи това, което мисли, усеща и вижда, затова мълчеше през по-голямата част от времето. Когато стана в девети клас, не правеше нищо в часовете, а през междучасията пушеше трева зад училище. Присъедини се към клуба по шах, спечели всички игри и напусна; откри Ницше и обръсна главата си. Именно в този толкова объркан етап от тийнейджърските му години в живота му се намеси един педагогически съветник от гимназията. Той даде на Бен брошури за подготвителни училища и му изнесе половинчасова лекция за тънкостите на стипендиите и финансовото подпомагане. Година по-късно Бен вече учеше в малко училище в Ню Хемпшър, в което имаше толкова много по-умни и по-странни ученици, че в сравнение с тях той изглеждаше доста нормален и дори обикновен.
Когато през април в последната си учебна година се обади на майка си, за да й каже, че е приет в Харвард, тя нададе писък и заплака. Стоеше до платения телефон в ученическия център и за обаждането използва фонокартата, която тя му беше подарила за рождения ден. Другите ученици около него отваряха писмата си от колежа, а съдържанието им ставаше ясно още от размера на пликовете. Майка му продължаваше да плаче, а той наблюдаваше лицата на другите, по които се изписваха най-различни трепкащи емоции. Бен бе запазил кандидатстването си в Харвард в тайна. В класа му имаше деца, наследници на други наследници, за които приемът в Харвард изглеждаше неизбежен, подобно на взимането на шофьорска книжка. Не искаше да се подлага на почти сигурно унижение, затова не каза на никого, с изключение на педагогическия съветник и учителите, които помоли за препоръки.
— Бенджамин — пое дълбоко дъх майка му. — Това ще уреди живота ти.
Нейното въодушевление бе почти толкова голямо, колкото и предпазливостта на баща му, на когото Бен се обади няколко дни по-късно.
— Е, как ще стане това? Ще имаш ли стипендия?
— Предлагат ми пакет от мерки — каза Бен. — Малко пари сега, възможност едновременно да уча и работя, заеми…
— Защото, Бен, трябва да ти кажа, че искам да ти помогна, но моментът не е подходящ. Имам такива дългове, че чак няма да повярваш — баща му въздъхна. — Виж, знам, че можеш да го направиш. Аз също трябваше да положа усилия в училище…
— Татко, ти не завърши.
Бен чуваше статичното електричество по линията.
— Ти си умно момче, Бенджамин. По-умен от мен, предполагам. Нали така? Мен не ме приеха в Харвард. С такава диплома можеш да си намериш всякаква работа, да се насочиш към банкови инвестиции и да спечелиш много пари. Божичко. Моето дете отива в Харвард. Започва да ми харесва как звучи.
Бен слезе от влака и се огледа наоколо, като се опитваше да се ориентира. Гарата се намираше в Рокуел, срещу магазин за гевреци, който Бен разпозна, и задължителната за малките градчета редица от химическо чистене, поща, книжарница и кафене. По-надолу по улицата имаше салон за маникюр и — разбира се, трябваше да се досети — изискан магазин за играчки с дървени предмети за забавление, подредени на витрината. Денят беше чудесен, мек и слънчев, и въпреки целта на посещението си Бен се чувстваше необичайно спокоен. Рокуел беше хубаво малко градче. Бен си помисли, че някога двамата с Клеър може и да се преместят тук. Вероятно, когато имат дете. Стори му се доста отдалечено от Ню Йорк, повече от двадесет и два километра, които пропътува, за да дойде тук.