Слезе по стълбите от перона на тротоара и пресече улицата. Гевреци — никой не може да им се възпротиви. В магазина започна да поръчва: с всичко, с чесън, от ръжен хляб, с лук. После си спомни, че преди около година, когато с Клеър бяха дошли в Рокуел за късна закуска, бяха донесли пушена есетра и сьомга от „Барни Грийнграс“[13], а Чарли бе купил само обикновени гевреци и, мили боже, хрупкави гевреци с канела. „За децата“, бе обяснил тогава и се беше усмихнал извинително.
— Имате ли хрупкави гевреци с канела? — попита Бен в магазина.
Не беше трудно да намери къщата им. Стискайки топлия, издут хартиен плик с гевреци в една ръка, с шумолящата торбичка, пълна с без особен вкус подбрани подаръци — в другата, преметнал чантата си през рамо, Бен тръгна към квартала им. Земята изглеждаше суха, но тревата по бордюрите все още задържаше сняг на купчинки, които приличаха на блуждаещи снопчета памук. Оголените дървета, подредени по тротоара, разкриваха изцяло къщите по пътя. Предна веранда тук, широк прозорец там, висящи саксии, малко колело: всеки дом носеше обещание и загадка. Точно както в детството си, Бен започна да си фантазира за живота, който течеше зад всяка врата. Представяше си горящ огън, къкреща супа, бърборещи деца — идеализираната картина на домашното спокойствие.
Бен наближи предната алея на семейство Гранвил и забави крачка. Спря пред вратата на бялата им ограда (Наистина! Едно клише от предградията оживя, очевидно без ирония.), защото искаше да забави неминуемия прилив на чувства. За първи път си даде сметка, че присъствието му ще задължи Чарли да го приема в дома си, а Алисън ще бъде принудена да покаже тъгата и срама си в отговор на неговите чисти емоции (Алисън, която обичаше децата, която беше посветила живота си на тях) и на снизходителната безполезност на съчувствието му.
В този миг той осъзна, че се намира тук заради себе си, а не заради тях.
Клеър беше права. Досега бе прекалено късоглед, за да го види. Дойде, за да смекчи своята собствена вина, да накара самия себе си да се почувства по-добре. За да се успокои. Какво можеше да каже на една жена, претърпяла катастрофа с фатален изход, на две объркани малки деца и на приятел, с когото напоследък не поддържаше връзка? Каква фалшива преструвка. Кошницата от Забар беше едно, но да се появи на прага им с гевреци и евтини играчки, бе съвсем друго нещо.
Но ето, че пристигна.
Чарли отвори вратата, докато Бен се качваше по стълбите.
— Хей, човече — каза той и протегна ръка, като в същото време потупа Бен по рамото с другата. Това бе половинчата прегръдка, която Бен свързваше с професионалните спортисти. — Наистина ценя посещението ти. Как беше пътуването с влака?
— О, чудесно. Лесно — отвърна Бен и последва Чарли в къщата. — Как… как е тя?
Чарли кимна с ръце на хълбоците.
— В кухнята е — каза той, сякаш това беше отговор на въпроса. — Ал, Бен е тук — извика той. — Влизай направо — каза на Бен. — Аз трябва да изпратя един имейл, идвам след минута.
Бен се изненада да види Алисън, седнала на кухненската маса, да пие кафе и да нарежда пъзел с Ноа. После се смъмри. Какво очакваше, да лежи на пода, свита на топка?
Тя вдигна поглед и се усмихна и едва тогава той забеляза тъмните кръгове под очите й. Отиде при нея, а тя почти се беше изправила.
— Не, не ставай — каза й той.
— Искам да го направя — тя се пресегна и го прегърна непохватно, а ъгълът на масата остана между тях. — Не мога да повярвам, че дойде. При това в делничен ден.
— О, за бога, не — изрече той безсмислено, защото не знаеше какво друго да каже. Разроши косата на Ноа като весел чичко. — Какво правите?
— Цар Лъв — отвърна Ноа, без да го погледне. — Първо ще намерим ъглите.
— Точно така се прави — каза Бен и си спомни за дните, в които беше вманиачен по пъзелите. Всички онези ъгли!
— Симба — каза той, сякаш издърпа информацията от някакъв кладенец на поп културата в ума си.
— И Нала. И Муфаса. Картинката е на кутията — обясни Ноа и посочи обърнатия наопаки капак на кутията в другия край на масата. — Но ние с мама не искаме да гледаме от нея. Така не е честно.
— О, да. Справяте се отлично, без да гледате. Къде е сестра ти?
— На училище е, глупчо. Вторник е.