Алисън си го представи облегнат в скута на майка си, чиито ръце го прегръщат и му дават спокойствие в мрака. Сега се върти, уморен е и раздразнителен. Опитва се да се изправи и майка му му се кара: „Седни, Марко, спри да мърдаш“. Баща му е разсеян и просто иска да се прибере. Утре трябва да става рано. Има добра работа и не може да си позволи да я изгуби — има нужда от нея, те имат нужда от нея, след като на предишната получи херния и не му признаха никаква нетрудоспособност. На сегашната си работа има добър началник; членува в синдиката и винаги иска да привлече нови работниците. Може би сега е моментът, мисли си бащата на Марко. Ако документите станат през следващите няколко месеца, ще работи законно и ще може да получи здравна осигуровка. Би било чудесно, ако поне веднъж не е нужно да се тревожи.
Момченцето се движи на предната седалка. „Стой мирен, Марко“, казва строго бащата. Поглежда раздразнено жена си. Защо не може да го накара да седне? И тогава синът му привлича вниманието му и протяга ръка, пухкавите му пръсти с меки нокти се разперват към него — „Татко, татко“, казва сладко детето, а гласът му е като мелодична песен — и баща му го гледа с обич. Моето момче. Моят единствен син.
Алисън вижда всичко ясно в ума си: предницата на колата се смачква като станиол, момчето полита напред и се измъква от ръцете на майка си, докато тя се опитва да го задържи. Майката пищи, бащата вика, но детето е прекалено изплашено, за да издаде дори и звук. Чува се само отвратителният удар върху предното стъкло и как то се разбива на парчета. За миг настъпва тишина. А после се разнася пронизителен плач, единственият звук, който всъщност стига до Алисън.
Момченцето чува сблъсъка, усеща как е издърпано напред, чувства ръцете на майка си, които го стискат през кръста, а после се разтварят, докато то лети, все по-близо към дъждовните капки на предното стъкло, фаровете на другия автомобил, уличните лампи над тях и тъмнината. С крайчеца на окото си вижда как баща му се обръща към него и изведнъж започва да се смее. Татко се прибра от работа, изкъпан, мокър и мирише на сапун и паста за зъби, носи чиста бяла тениска и хвърля Марко във въздуха, оставя го да падне тежко в очите му, смее се и го закача, а след това го хвърля още по-високо. Момчето знае, че сега е във въздуха и че е в безопасност; татко му ще го хване, както винаги, и ще падне в топлата прегръдка на ръцете му.
ТРЕТА ЧАСТ
„Точно по този начин се изясняват нещата.
Внезапно.
И тогава осъзнаваш колко очевидни са били
през цялото време.“
Маделин Ленгле, Лъчите на морската звезда
В утрото, в което родителите на Алисън трябваше да кацнат със самолет от Северна Каролина, Чарли се събуди, изпълнен с облекчение. Сервира закуска на децата и приготви Ани за училище, а през това време Алисън лежеше в леглото и превключваше каналите на малкия телевизор, който използваха в колата си, за да пускат видеоклипове по време на дълги пътувания. Ноа беше болен, имаше ушна инфекция, а на спирката на автобуса Ани започна да пищи и отказа да се качи на училищния автобус — хвърли се на мокрия тротоар и не пожела да стане. Чарли се паникьоса, вдигна я от паважа и се опита да я качи по стълбите на автобуса, но тя пищеше истерично и той отстъпи назад под погледа на автобусния шофьор.
Ед и Джун трябваше да наемат кола от летището, но тъй като така или иначе се наложи Чарли да си остане у дома сутринта, той настани децата на столчетата им в колата и тръгна към Нюарк.
— Какво му има на това бедно дете? — беше първото нещо, което Джун каза, когато седна на предната седалка. Тя прокара ръка между седалките и разтревожено започна да докосва различни части от лицето на Ноа с опакото на ръката си.
— Болен съм, бабо — отвърна малко неразбираемо Ноа.
— Да, така е. Горкият. Имаш температура. Не трябва да си навън в такова време.
— Пие антибиотици — обясни Чарли, като се опитваше да не звучи прекалено отбранително. — Това е просто ушна инфекция.
— Знаете, че антибиотиците не са непременно най-добрият начин за лечение на ушна инфекция. Изпратих на Алисън информация за хомеопатични лекарства, които не са толкова агресивни. Сигурно не сте имали време да я разгледате. Все още не знаем как точно антибиотиците влияят на малките деца.
— Напротив, знаем — каза Чарли. — Лекуват ушни инфекции.
„По-спокойно“, каза си наум, „Остави нещата така“.
— Здравей, скъпа! — Джун говореше на Ани през другото си рамо. — Днес не си ли на училище?