Той повдигна вежда.
— Изглежда, в менюто няма пиле. Сигурна ли си, че това ще има успех?
— Могат да хапнат и препечена филия, ако се наложи — отвърна Алисън. — Трябва да сме благодарни, че поне опитва, нали?
Чарли знаеше, че Алисън искаше да предотврати скандала. Вероятно тя също беше скептична по въпроса. Кипящото негодувание, което той усещаше в принудителната й настойчивост какво трябва да ядат децата им, се изпари веднага. Алисън беше права — майка й го правеше за добро. Мир, любов. Топли чувства, нали не си забравил?
— Как мина кръстоносният поход? Врагът лежи ли победен? — попита Ед.
Чарли седна и коронова една купчина блокчета с конусовидна кула. Ед цял живот бе работил в системата на образованието и не криеше своето презрение и пълното непознаване на корпоративна Америка. Не беше лично отношение и Чарли не се обиждаше. Ед обикновено сравняваше работата в някоя корпорация — която и да е тя — с ходенето на война и Чарли трябваше да признае, че не беше много далеч от истината.
— Врагът лежи на земята, но още не е победен — отвърна Чарли и се включи в играта. — Но, изглежда, че ме извикаха в кралския двор.
Алисън седна на пода.
— Какво искаш да кажеш?
Чарли примигна преувеличено в опит да покаже, че самият той е недоволен и че знае, че тя също няма да бъде доволна.
— Трябва да се срещна с клиента следващата седмица — каза той. — Чувстват се недооценени.
— Кога?
— Във вторник сутринта. Което означава, че ще трябва да летя в понеделник.
— Нали бяха във Филаделфия. Не можеш ли да хванеш влак рано сутринта?
Очевидно беше разказал на Алисън повече за „Пи Ем Ар Джи“, отколкото си спомняше.
— Творческите им офиси са в Чикаго.
Творчески офиси? Чикаго? Самият той не повярва на това. А сега трябваше да скрие програмата на полетите си от нея. А какво щеше да стане, ако тя поискаше телефонния номер на хотела?
— Но всъщност в момента са в Атланта и искат аз да отида там. — Той подсмръкна от неудобство. Усещаше как ушите му горят. Ед завъртя очи и поклати глава — още едно потвърждение за него, че корпоративният свят беше пилеене на време и пари и пълна глупост. Но Алисън каза само:
— О. Кога ще се върнеш?
— Ще хвана полет същия следобед. Ще съм вкъщи още във вторник вечерта. Възможно най-бързо, скъпа. — Три месеца по-рано за него щеше да бъде немислимо да лъже така жена си, в присъствието на баща й и дъщеря им. Най-шокиращото беше, че всичко това се оказа твърде лесно и животът им прие лъжата му с готовност.
Вечерята се превърна в очаквано бедствие — Ани мрънкаше заради непознатите зеленчуци и невъзпитано избутваше чинията си в средата на масата, а Ноа дъвчеше китайското зеле и го плюеше на лепкави буци по подложката за хранене. Последва ядене на препечени филии, баня, пет прочита на Много гладната гъсеница, като Ноа успешно казваше все по-голяма част от текста. След всичко това Чарли застана до леглото, което делеше с Алисън. В тишината чуваше как тя плаче в банята. Водата течеше и трудно се долавяше, но хленченето и приглушеното подсмърчане потвърдиха подозренията му.
— Ал — повика я той, подпрял чело на рамката на вратата.
След миг тя отговори:
— Ей сега излизам.
— Добре ли си?
Чу как тя спря чешмата. Вратата се отвори и тя каза:
— Да.
Бе облечена с лилав потник и пижамено долнище на цветя, а лицето й беше влажно и розово. Подсмръкна и почеса носа си с опакото на ръката си като дете. Способността й да се справя, да бъде решителна и хладнокръвна, когато очевидно й се искаше да се разпадне на парченца, беше качество, на което той винаги се възхищаваше. Това беше едно от нещата у нея, които от самото начало го привлякоха.
— Родителите ти много помагат — каза той като твърдение, а не като въпрос, за да покаже на Алисън, че ги оправдава.
— В повечето случаи. — Тя извади един пуловер от купчината с дрехи на скрина, разгъна го и отново го сгъна, като го допря до гърдите си.
В последните дни разговорите между тях бяха точно такива — Чарли я окуражаваше и малко хитруваше, а на Алисън не й се участваше особено в тази игра.
— Задушените зеленчуци бяха наистина вкусни. И вероятно наистина е разумно от време на време да караме децата да ядат храна за възрастни. Какво мислиш?
Тя взе друг пуловер, провеси ръкавите му по ръцете си, а след това ги сгъна пред пуловера, сякаш учеше дрехата да танцува. Чарли разбра, че тя нямаше намерение да отговори. Разкопча ризата си и събу панталона си. Отиде в килера и закачи панталона на закачалка, след това прибра ризата в торбата за химическо чистене, която висеше от вътрешната страна на вратата. Останал по бяла тениска и сиви боксерки, той влезе в банята да измие зъбите си и остави вратата открехната.