Вселената дори и еднократно?
Да, в един-единствен миг ще има време
за решения и пререшения,
които този миг ще пререди обратно.
Т. С. Елиът,
Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок
Беше осем и половина в понеделник вечерта. Клеър стоеше на една маса в книжарница „Барне анд Ноубъл“ в Атланта след представянето на книгата си, разговаряше с персонала и даваше автографи за няколкото останали гости. Усещаше как нетърпението й расте. По-рано през деня, между ангажиментите си се беше обадила на Чарли по мобилния, за да му каже името на хотела. Самолетът му трябваше да кацне в 19:49. Щеше да закъснее за четенето, затова бе решил направо да вземе такси до хотела и да я чака в бара. Сега беше в таксито, сега пристигаше в хотела, сега си поръчваше питие… Тя си представяше как прокарва ръка надолу по панталона му, усеща как той се възбужда, докато разкопчава дънките й и пъхва пръст в нея…
— Можете да напишете „На моята добра приятелка Урсула“ — пише се У— Р— С— У— Л— А — и, ами, не знам, може би „Успех с твоята книга“ — каза жената, която стоеше пред Клеър със Сини мартинита в ръка.
Клеър примигна. Взе книгата и я отвори на заглавната страница.
— Петстотин страници е, с шрифт Таймс Ню Роман, двойно разстояние между редовете. Питах се дали можете да ми препоръчате агент? Ще ми трябва скоро. Всеки, който я прочете, казва, че книгата ми е бестселър, затова ми трябва агент, който наистина познава бизнеса. Между другото, може ли да ми кажете вашия имейл? Мога да ви я изпратя, а вие може би ще я погледнете и ще ми кажеше какво мислите.
Не, не, не, мислеше си Клеър, докато покорно пишеше по заглавната страница думите, които жената й беше продиктувала.
— В интернет има много информация за писатели — каза тя, отбягвайки молбите на Урсула, като затвори книгата и й я подаде. — Като начало, пробвайте literarymarketplace.com. Можете също да разгледате раздела с благодарности на книги, които смятате, че са като вашата, и да проверите дали авторите благодарят на агентите си. После можете да проверите имената в Google, за да намерите адресите им.
Урсула се намръщи. Очевидно очакваше да получи повече срещу двадесет и четирите долара, които беше платила за книгата.
— А вашият агент?
— Тя казва, че в момента не приема нови клиенти — каза Клеър, като повтори думите, казани от агента й, когато тръгваше на представянето на книгата („При никакви обстоятелства няма да даваш моя имейл адрес на никакви кандидат-писатели, които идват на представянето!“).
— Знам, че това не е истина — каза Урсула с престорена веселост. — Абонирана съм за Райтърс Дайджест. Знам как стават нещата. Агентите винаги търсят нови клиенти. Само защото не живея в Ню Йорк, не означава, че не мога да свържа две изречения, нали разбирате. Между другото, миналата година бях включена в Енциклопедия на американските писатели. Не че се хваля. Просто искам да изясня нещата.
Клеър беше виждала реклами за тази Енциклопедия на американските писатели. Взимаха по седемдесет и девет долара, за да включат името и биографията ти и трябваше да платиш още деветдесет и девет долара за самия том. Изведнъж я налегна изтощение. Искаше само да се махне оттам. Денят беше прекалено дълъг. Беше се усмихвала и разговаряла с прекалено много случайни хора и сега просто искаше да се върне в хотела, да се срещне с Чарли в бара и да се любят в голямото легло.
Насили се да се усмихне на Урсула.
— Уау, поздравления! — каза весело. — Сигурна съм, че сте изключително талантлива, и съжалявам, че не мога да ви помогна повече. Но можете да се свържете с мен през моя интернет сайт, ако имате допълнителни въпроси.
Гари — момчето, което я придружаваше по време на ангажиментите й, и Алън — служител на книжарницата с обрасла брадичка, бяха седнали на масата и предвкусваха скандал.
— Мога ли да ви помогна с още нещо? — Алън се обърна към Урсула със захаросан напевен глас.
Урсула пъхна книгата на Клеър в чантата си с намръщено лице и отвърна:
— Не, благодаря. Искам да кажа само още нещо на Клеър Елис. Независимо какво каза онзи критик, не мисля, че книгата ви е скучно самовглъбяване, маскирано като роман. Поне от това, което прочетохте тази вече. Затова ви пожелавам късмет. Надявам се, че ревютата ще стават все подобри.
— За какво говори тя? — попита Клеър Гари, след като Урсула си тръгна.
— Един господ знае. Определено й хлопа дъската. Вероятно си измисля.
Алън, който подреждаше столове до един рафт с книги, се обади:
— Всъщност видях тази оценка. Тя е последната от читател в Амазон, най-отгоре е. Дава на книгата една звезда.