— Чарли — катастрофата… ужасно е.
— Да, така е.
— Как е тя?
— Не особено добре.
— Тя какво — те какво… — Клеър млъкна, защото не знаеше как да продължи.
— След няколко седмици ще има изслушване — каза той. — Задължителна присъда заради шофиране в нетрезво състояние — ще й вземат книжката за три месеца и ще трябва да се яви на няколко урока по кормуване. Слава богу, че не изглежда тя да е виновна за катастрофата. Поне от техническа гледна точка.
— От техническа гледна точка. — Клеър повтори думите равно, без да се засяга, но всъщност това беше въпрос. Нима Чарли смяташе, че вината беше на Алисън?
— Не е трябвало да шофира в това състояние — каза той.
— Изпи само две питиета. Сигурна съм, че се е чувствала добре, за да шофира.
— Преценката й не е била правилна, да.
— Стига, Чарли — каза Клеър и се озова в странната позиция да защитава съпругата на любовника си пред него. — Никога ли не си шофирал, след като си пил няколко чашки?
— Да, сигурно съм го правил. Но мога да изпия повече, имам по-бързи рефлекси…
— С две думи, мислиш, че преценката ти е по-добра.
Той не отговори. Вдигна чашата си с бира и я пресуши.
Клеър поклати глава.
— Можеше да се случи на всеки от нас. За бога, другата кола не е спряла на знак „Стоп“! Никога не съм разбирала правилото за кръстовище с четири „Стоп“-а — кога се движиш, кога спираш… Объркващо е.
Не си беше представяла вечерта им по този начин — да спори с Чарли за Алисън. Внезапно отново усети главоболието, което се спотайваше зад очите й. Чувстваше раменете си напрегнати, краката я боляха. Гореща вода, пухкав халат, розова течност, която образува мехурчета…
— Чарли — каза тя и се предаде пред силните му емоции, — не искам да обсъждам това с теб. Не е моя работа.
— Разбира се, че е — отвърна уморено той. — Моя работа е и твоя също. Иска ми се да не беше. Иска ми се да нямахме нищо общо с това. Но имаме и — господи — той хвана главата си с ръце, а лактите му останаха подпрени на бара. — Алисън е депресирана — родителите й — децата. И изведнъж съм тук с теб… — Той вдиша тежко, почти театрално. — Това между нас не е просто кратка авантюра, след която нещата отново ще се върнат към нормалното. Не е и няма да бъде. Поне за мен. — Той я погледна и Клеър кимна. Не искаше да отговори, преди той да приключи. — Не знам. Не знам, Клеър, просто не знам. Алисън обикновено е много внимателна. Дори прекалено. Нали така? Винаги сме се шегували с това, нали? Спря да пие кафе в мига, в който разбра, че е бременна, и не докосна и капка алкохол през всичките девет месеца и докато кърмеше. Слага си колан в колата. Настоя и двамата да си направим завещания, преди да излезем заедно за първи път след раждането на Ани. Знам, че не греши — знам, че не е убила онова дете. Но катастрофата провали всичко. Тя сякаш провали живота ми.
— Представям си как се чувства тя — отбеляза Клеър.
— Разбира се, разбира се — отвърна раздразнено той. — Това е въпросът — нейният живот е развалина. Тя е развалина. А аз съм женен за нея. Как бих могъл — как ние бихме могли да…
— Стига — каза рязко Клеър и сложи пръст на устните му. — Тези проблеми са много големи, за да им търсим решение в Атланта, в понеделник вечер. — Тя стана от стола и сложи ръка на бедрото му. — Предлагам през следващите дванадесет часа да се преструваме, че сме сами на света. Че няма никой друг. Само ние, сега, тук. — Тя се огледа наоколо. — В този не особено добър бар.
— Да. В този анонимен бизнес парк — каза той. — В този случаен град.
— Утре няма да сме тук.
— Как каза, че се казваш?
Ето, че вече се случваше, помисли си тя: миналото беше смътно и неясно.
— Без имена — каза тя. Пъхна ръка в чантата си и извади отключваща карта. Задържа я между двата си пръста. — Знаеш ли за какво си умирам в момента?
— Да позная ли?
— За една вана. С теб. Какво ще кажеш?
— Без да обмисляме — отвърна той. — Нали помниш?
Може би бяха най-добри в това — да се преструват, че са непознати, че нямат общо минало, че ги привлича единствено страстта. В хотелската стая правеха безумен и яростен секс с полусъблечени дрехи, подпрени на вратата. След това си взеха дълга вана заедно, като се наслаждаваха на лукса да имат време. По-късно отново се любиха на огромното легло, а движенията им бяха бавни и обмислени. Въпреки че беше вълнуващо да си представя, че Чарли бе непознат, когато Клеър най-после свърши (това отне малко време, усещаше се толкова напрегната), тя почувства, че тази преструвка изчезна. Пръстите и езикът му я познаваха толкова добре. Годините приятелство между тях и флиртовете, сподавеният пламък на желанието — всичко това прозираше в очите му и в начина, по който я докосваше. Аз те познавам.