Миналото лято Алисън живееше с родителите си в Блустоун след завършването на колежа, пишеше некролози за местния вестник и се чудеше какво ще прави с живота си, Клеър се прибра и я убеди да се премести в Ню Йорк.
— Ако наистина искаш да бъдеш редактор, трябва да бъдеш в Ню Йорк — заяви тя. — И знам как да го направиш. Започваш временна работа в списание или издателство и след това с чара си намираш желаната работа.
— Не познавам никого там — каза колебливо Алисън.
— Познаваш мен — отвърна Клеър.
— Но ти заминаваш за Англия.
— Именно. Това е гениалната ми идея. Защо не вземеш моето място в моя апартамент, щом замина? Така няма да е нужно да го отдавам на непознати, а ти ще има къде да живееш. Сериозно, Алисън — добави тя, — трябва да се махнеш от Блустоун. Иначе ще си останеш тук завинаги като всички наши познати от гимназията. А повярвай ми — Ню Йорк много ще ти хареса.
Но в началото Ню Йорк изобщо не й хареса — какофонията, боклукът във водосточните тръби, километрите бетон, затворените, безизразни лица на хората по улиците. Но месеците минаваха и тя започна да разбира привлекателността на града. Научи нещо за себе си, което не знаеше преди: харесваше й да бъде сама. В съботните сутрини се разхождаше из фермерския пазар на „Юниън скуеър“ или из „Сентрал парк“ и не зависеше от никого, никой не знаеше къде се намира. Усещането беше странно и вълшебно. След работа вървеше бавно към апартамента си, изминаваше четиридесет и седем пресечки и наблюдаваше как денят си отива и идва вечерта, а градът свети като табло на Лайт брайт[19].
— Ще бъда откровена — каза Рене. — Не знам какво ще се случи с теб.
До кухнята има малка стаичка, пълна с кашони, която е достатъчно голяма, за да побере сгъваемо легло, беше написала Клеър. Надолу по улицата има ресторант, който се казва „Татис “ и сервира само печени картофи. Закусвам наденички и печени гъби. А дъждът е чудесен за тена. Кажи това на твоята редакторка!
— Не мисля, че мога да те взема с мен, поне засега — каза Рене. — Затова предполагам, че не е проблем да си уговориш среща с „Човешки ресурси“ — скоро ще ги уведомя. Не познавам никого, който в момента си търси асистент, но, разбира се, с удоволствие ще ти дам препоръка. Сигурна съм, че скоро ще се появи добра възможност. — Тя се усмихна. — Междувременно можеш да поработиш малко върху уменията си за текстообработка. Хей, както казах, трябва да си мълчиш. — Тя погледна Алисън подозрително, главата й беше наклонена на една страна. — Откъде, по дяволите, идва този израз?
„Янките“ (тук всеки с американски акцент е янки — каква обида за жителите на Северна Каролина!) обикновено се събират заедно, за да, съжалявам да го кажа, си разказват спомени за колежанския футбол и добрата мексиканска храна. Бен и аз се срещаме с Чарли Гранвил — студент от Канзас, който е тук по програмата за обмен на студенти „Фулбрайт “. Той е забавен, чаровен и умен. Леко прекален типичен представител на Средния запад за моя вкус, но не е зле. Мислих си за теб… Как върви животът ти? Ела и го пробвай. Нямаш нищо за губене.
В този ден Алисън си тръгна от офиса, в който скоро вече нямаше да работи, с писмото на Клеър в черната си дамска чанта, уговорка с „Човешки ресурси“ и телефонния номер на някаква неизвестна нискотарифна авиокомпания, която беше открила във вестника.
* * *
Алисън имаше проблеми със стомаха през целия следобед преди Чарли да се прибере от Атланта. Не можеше да се храни, а ръцете й бяха студени. Движеше се безцелно из къщата, събра играчки от едната стая и ги занесе в другата, сортира прането на тъмно и светло и заряза двете купчини в коридора. В един момент постави лейката в кухненската мивка и завъртя кранчето, за да я напълни. Върна се след десет минути и завари водата да изтича от лейката и да се разлива по пода.
Родителите й си заминаха тази сутрин. Майка й искаше да остане, но баща й беше нетърпелив да се прибере.
— Аз съм като слон в цирка. Трябва ми установен ред — казваше той.
— Какво ще правиш? — попита майка й, докато Алисън седеше на пода в стаята, играеше си с Ноа и я гледаше как събира багажа.
— Не знам.
— Искаш ли съвета ми?
— Не, аз… — Алисън въздъхна.
— Трябва да се консултираш с адвокат.