Той я приемаше за даденост. Двамата се разбираха прекрасно. Караха се рядко, а когато го правеха, се сдобряваха бързо. С Клеър не се живееше лесно — преживяваше нещата дълбоко, действаше импулсивно, можеше да бъде арогантна в мнението си, — но всичко това не го беше притеснявало. Той се възхищаваше на мащаба на чувствата й. Ако бе истина, че с течение на времето страстта между тях намалява, не беше ли това всъщност нормално? Връзката им преминаваше на друго ниво на любовта, по-силно и по-зряло, бавно къкрене вместо изпепеляващ огън.
Може би просто преживяваше някакъв етап, отдръпваше се, за да свърши работата си по книгата и по други важни задачи. Имаше право да го направи. Не бяха вързани един за друг. Много нетрадиционни бракове оцеляваха, дори процъфтяваха. Ето например кръга „Блумсбъри“[20] Вирджиния Улф, Ванеса Бел и Дънкан Грант. Нали беше прочел, че Маргарет Драбъл и Майкъл Холройд живееха заедно на една английска улица, бяха женени, но обитаваха различни къщи, а следобед пиеха чай заедно? По дяволите, не беше нужно двамата с Клеър да имат традиционен живот. Той я обичаше достатъчно, за да уважава желанието й за свобода и независимост, дори и ако, да не дава Господ, тези желания бяха сексуални.
Ами ако това не беше просто период, а тя наистина се отдръпваше? Съвсем скоро щеше да научи истината.
Магазинът за цветя на пресечката на „Осемдесет и втора“ и улица „Колумб“ беше тесен, с боядисани тухлени стени — едно от любимите места на Бен в Горен Уест сайд. Трудно можеше да се определи кое го правеше по-добър от обикновените цветари — дали дзен простотата, изключително рядка извън Сохо, която показваше красотата на всеки отделен стрък, или пък дръзките цветове и комбинации, събрани красиво в старомодни тенекиени кофи, подредени по едната стена. Или пък подредените от пода до тавана на другата стена ярки глинени саксии и екзотични стъклени вази? Независимо каква беше причината, Бен харесваше този магазин. Той го приемаше като част от квартала, който внимателно си беше очертал от огромното разнообразие в радиус от десет пресечки от апартамента им. Светът на Бен включваше няколко добри ресторанта, надеждно химическо чистене, две кафенета, малка книжарница за стари книги и огромна книжарница от веригата „Барне анд Ноубълс“ и два гастронома. Ако не ходеше на работа, Бен можеше да изживее доволно живота си в това пространство от километър и половина.
Днес искаше нещо пищно и елегантно, букет, който щеше да засвидетелства не само поздравления, но и искрена, старомодна любов. Клеър се прибираше. Щеше да бъде прекрасно, ако и двамата можеха да усетят това като ново начало, помисли си той. Бен застана в магазина и започна да разглежда разнообразието от цветя — човек нямаше как да направи грешен избор, а и той питаше Зоуи, собственичката, с която си говореха на малко име, за нейното мнение. Наслаждаваше се на възможностите. Изпитваше странно, непознато вълнение като при нова връзка. Сякаш с Клеър се бяха запознали наскоро, после тя беше заминала на дълго пътуване и довечера се връщаше. Дали да сготви нещо, или да вечерят навън? Може би на някое ново място, да я изненада, или пък беше най-добре да се придържат към познатото. Ще направи няколко резервации, за всеки случай.
Избра еклектична смесица от сини ириси, жълти рози, бели кученца и лилави лалета.
— Прекрасно, перфектно! — заяви Зоуи, след като обясни, че довечера Клеър се прибира от представянето на книгата. Обви дръжките във влажна хартия и прибра цветята в хартиен конус, сякаш повиваше бебе. — Воала — възкликна тя и му подаде букета с размах. — Никоя жена не би могла да устои на това.
Денят беше слънчев и първият достатъчно топъл за този сезон, за да могат мъжете да ходят по ризи. И хората бяха излезли, и дишаха пролетния въздух — родители с бебешки колички, бегачи в трика, кучета. Бен излезе от магазина за цветя, свали сакото си и го метна на ръката си. Тръгна по улица „Колумб“ към магазин „Феъруей“ на „Седемдесет и четвърта“ улица. Вървеше на зигзаг — на запад по „Осемнадесета“ до „Амстердам“, на юг по „Амстердам“ до „Седемдесет и девета“, на запад до „Бродуей“. На входа на магазина взе пазарска кошница — беше невъзможно да се движиш с количка в неделя — и тръгна между щандовете като скитник. Плодове кумкуат, папая, смокини, рукола, къдраво зеле, салата от скат, сьомга и бяла риба, тъмно препечено кафе на зърна… Сложи в кошницата мляко, пресен портокалов сок, пълнозърнест хляб и кафе. Да, ще излязат за вечеря, реши той. В противен случай щяха да се съберат много чанти за носене заедно с цветята. Решението му донесе облекчение. Беше го обзело безпокойство, щом си представи как се суети над салатата и филето от лаврак, докато Клеър го наблюдава с чаша вино в ръка. И го преценява.