След цялата суетня около макароните Чарли вече не ги искаше. Не беше гладен. Изяде няколко хапки, разбута храната из чинията си като прикрит анорексик и отиде до хладилника, за да си вземе втора бира „Сам Адамс“. Или май беше трета. Да — изпи една веднага, щом се прибра, и отвори втора, когато седна на масата. Щом всички приключиха с вечерята, той почисти чиниите, събра ги — нещо, което Алисън веднъж му беше казала, че е невъзпитано да прави на масата и което сега направи въпреки това — и ги подреди в съдомиялната.
— Искаш ли ти да измиеш чиниите, а аз да се заема с децата?
— Не, аз ще се оправя с децата — каза той. Занесе чиниите до плота с бира в ръка и отпи голяма глътка. Започваше леко да се замайва и това беше толкова привлекателна идея, че реши да допие тази бира и да си отвори още една.
— Добре — отвърна апатично Алисън. — С Ани четем По бреговете на Плъм Крийк, тя знае до коя глава сме стигнали. А Ноа си избира три книжки от рафта.
— Четири! Четири книги — каза Ноа. — Не, пет.
— Добре — каза Чарли и си помисли: „Няма ли да е по-добре, ако им четем една и съща книга и на двамата?“
— Пробвах да им чета една и съща книга, но не се получава — каза Алисън, отгатвайки мислите му. — Но и ти можеш да пробваш.
— Искам да четем Плъм Крийк — намуси се Ани, — а не глупави бебешки книги.
— Добре тогава, ще четем Плъм Крийк — отвърна Чарли.
— А за теб, господинчо, шест книги.
— Ехе! — Ноа изхвърча от кухнята и се изкатери по стълбите в очакване. Ани се измъкна след него.
Чарли допи бирата си и пусна бутилката в коша под мивката, където тя се удари в другите бутилки. Остана за миг на вратата. Дали можеше да си вземе още една бира, без Алисън да забележи? Видя кутия маргарин на плота, грабна я като прикритие и отвори хладилника. Докато Алисън се обърне, той успя да прибере една бира в десния джоб на панталона си.
— Е, качвам се — каза весело той и излезе.
Лампата с две крушки на горния етаж беше толкова ярка, че той потрепна. Защо не го беше забелязал преди? Крушките вероятно бяха по 100 вата, прекалено силни за помещението. Чарли ги изключи точно когато Ноа излезе от стаята си, обут само с чорапи.
— Искам да се изкъпя! — изкрещя той и въпреки вялите възражения на Чарли той изтича в детската баня и отвори крана.
— Аз не трябва да се къпя, нали? — попита Ани, която бе излязла в коридора, облечена в жълтата си нощница с бели еднорози и с жълти чехли на краката. — И без това казах на мама, че вече съм голяма, за да се къпя с момче.
Чарли бръкна в джоба си и извади студената бира, за да не остави петно върху панталона на полузамръзналото му бедро. Едва тогава се сети, че няма отварачка. По дяволите. Не можеше да слезе на долния етаж, щеше да е прекалено очевидно.
— Той не е момче, той е малкото ти братче — каза разсеяно Чарли, отиде в стаята на Ани и започна да рови из бюрото й. Пластмасова линия? Не. Телбод? Ножица? Хмм — не. Накрая намери машинка за отстраняване на телбод, извита като нокът, и я допря до капачката на бутилката. Завъртя машинката и отвори капачката, но машинката се повреди. Той я хвърли в пластмасовото кошче за отпадъци на Ани и отпи голяма глътка.
— Машинката ми! — извика Ани, хвърли се към кошчето и бързо изсипа съдържанието му. По дяволите, сигурно го беше наблюдавала. Тя вдигна развалената машинка и изплака:
— Тате, ти я счупи!
— Знам, знам, шшшшт, тихо — каза Чарли, протегна свободната си ръка напред и започна да я размахва, сякаш играеше баскетбол и дриблираше. — Тихо, скъпа. Не е станало нищо. И без това не беше хубава. Ще ти купя по-хубава.
— Не искам по-хубава. Искам тази. Ти я счупи! — изхлипа тя и притисна машинката съм себе си.
Ноа също заплака в другата стая.
— Водата е гореща. Опари пръстите ми. МА-МОО!
Докато двете му деца плачеха и жена му вече тичаше нагоре по стълбите, Чарли отпи още една глътка, пресуши бутилката и я остави стратегически зад себе си на бюрото, за да не може Алисън да я види. Какво им имаше на тези деца? Защо всичко трябваше да бъде толкова драматично?
— Какво, за бога, става тук? — попита Алисън, щом влезе в стаята.
— Татко ми счупи машинката за махане на телбод!
— Опарих си пръстите! — каза Ноа и нахлу след нея, като държеше нагоре наранените си пръстчета.
Алисън разгледа пухкавата разперена ръчичка. Очевидно доволна, че Ноа щеше да оживее, тя се обърна към Чарли и го попита:
— Какво правеше с машинката?