Ето че нещата се случваха. Нямаше връщане назад.
— Права си, Алисън — каза той и сложи ръка върху нейната. — Прави си. За всичко.
Подобно на облак, който се движи пред слънцето, по лицето й плъзна някакво изражение — от облекчение, през недоверие до отбранителност.
— Какво искаш да кажеш?
— Предполагам… предполагам, че те обвинявах. Може би си мислих, че щеше да бъде по-лесно, ако те превърна в злодей.
— Кое щеше да бъде по-лесно?
По дяволите.
— Щеше да бъде по-лесно да… ти кажа онова, което трябва да ти кажа.
Тя се отмести и дръпна ръката си.
— Не разбирам.
— Не знам как да ти го кажа.
— О, боже! — Тя покри очите си с ръце.
— Аз просто — ти нямаш никаква вина.
— Знаех си — прошепна тя.
— Какво си знаела? — попита той, като се опита да прозвучи състрадателно, а не да проучва ситуацията. Какво точно знаеше?
— Че ти вече не си влюбен в мен.
— Не, не е това — отвърна той. — Обичам те. Винаги ще те обичам.
— Моля те — каза тя и вдигна ръка.
— Аз не…
— Просто ми кажи.
Нито една молекула от тялото на Чарли не искаше да води този разговор. Чувстваше се така, сякаш някой го беше избутал върху тънко въже, високо над земята. Единственото нещо, което можеше да направи сега, беше да се опита да запази равновесие и да премине от другата страна.
— Аз мисля, че съм влюбен в Клеър — каза той.
Беше чувал израза „кръвта се отдръпна от лицето й“, но никога досега не го беше виждал. Лицето на Алисън побеля.
— Ккакво? — изсъска тя.
Чарли сви рамене. Използваше старо оръжие, еквивалента на момиче, което флиртува, за да получи онова, което иска. Ако в очите на Алисън можеше да се превърне в малко момче, непослушно, своенравно и безотговорно, може би нямаше да бъде толкова ужасно. Навярно тя щеше някак да му прости. За съжаление, тази тактика, изглежда, вече не беше ефективна.
— Клеър Елис? Клеър, най-добрата ми приятелка от детството?
Той не отговори. Това едва ли беше нужно.
— Сигурно се шегуваш — каза тя. — По дяволите, трябва да се шегуваш. Кажи ми, че това е шега.
— Не е шега.
— Какво — как? — Тя поклати глава, сякаш се опитваше да се събуди от някакъв кошмар.
— Мисля, че съм влюбен в нея още от Кеймбридж — каза несигурно той. Тя го гледаше вторачено.
Той сведе поглед.
— Продължавай.
— Тя — Клеър — тогава не искаше да бъде с мен. Вече беше с Бен.
— Боже мой. — Устата на Алисън се сви от отвращение. Това беше още по-лошо — в началото Клеър го беше отхвърлила и го беше отстъпила на нея.
— Мислех, че чувството ще отшуми — продължи той. — Падах си по нея, но тя беше с Бен. Харесвах и Бен. Обичах да бъда с тях. Известно време си мислех, че може би просто исках да бъда част от живота им. Техният живот изглеждаше много по-интересен от моя. И тогава… се появи ти.
Тялото на Алисън се скова. Тя гледаше право пред себе си, втренчена в някаква невидима точка в средата на стаята.
— А ти беше толкова красива — каза той. — Ти си толкова красива.
— Недей, Чарли.
— Наистина се влюбих в теб. Никога преди не бях срещал някого като теб. Толкова самоуверена и в същото време — не знам — навярно открита.
Видя как очите й се пълнят със сълзи.
— Исках те. Исках да се оженя за теб.
— Бил си влюбен в нея.
— Не, тогава не. Или поне успях да се самоубедя, че не бях влюбен, защото не можех да направя нищо.
— Значи аз бях утешителната награда — каза горчиво тя.
— Не. Не — отвърна той, — нещата не стояха така. — Искаше да бъде напълно искрен с Алисън, дължеше й го, това бе най-малкото, което можеше да направи. Но тя бе права. Той не би се оженил за нея, ако Клеър беше свободна. И въпреки че започна да обича Алисън — той наистина вярваше, че се е влюбил в нея, — част от мислите му винаги оставаха насочени към Клеър, беше си представял как нещата биха изглеждали различни, ако се беше оженил за нея. — Бях щастлив с теб.
Тя го гледа продължително.
— Не ти вярвам.
Той помръдна неудобно.
— Целият ни брак е бил лъжа.
— Не, Алисън.
— Просто престани с тези глупости — каза тя. — От колко време спиш с нея?
— Ал…
— От колко време?
Той въздъхна.
— Започнахме да се виждаме преди няколко месеца. През зимата.
Виждаше как тя изчислява датата наум.
— Кога?
— Преди празниците.
— О, това е чудесно — каза тя, а гласът й беше саркастичен. — Къде? Къде го направихте?
— Първия път ли?
Тя направи гримаса.
— В един хотел в центъра.
— Аз къде бях по това време? Или беше в обедната ти почивка?