— Виж, Клеър — каза той. — Наистина искам да дойда. Искам да бъда с теб. Но ми е трудно да прикривам чувствата си. Знаеш това много добре. Алисън ще е там, и Бен също… Честно казано, това би било опасно.
— Чарли, не бъди толкова драматичен. Това е голямо парти с много хора.
— Но аз няма да мога да отделя погледа си от теб.
— Това не е проблем. Предполага се, че именно аз трябва да съм центъра на вниманието.
— Да не говорим за ръцете ми.
Тя се засмя.
— О, престани. Обещай ми, че ще дойдеш.
Той обеща, но тя не беше сигурна дали му вярва. Това щеше да е първият път, в който и четиримата щяха да бъдат заедно на едно място, след онази нощ в Рокуел преди три месеца. В последно време Бен беше споменавал веднъж или два пъти, че отдавна не са се виждали с Алисън и Чарли, но всички бяха заети и това не изглеждаше особено странно. А Клеър трябваше да признае, че влошените й отношения с Алисън значително улесняваха това, което двамата с Чарли вършеха.
— Клеър, този човек е важна клечка — каза тихо издателят й Джейми и я стресна в момента, в който се беше замислила. Джейми тръгна към мъж с бакенбарди на върколак, който се спусна към тях, грабвайки чаша мартини от келнера по пътя си. — Това е Джим Оливър, той пише рецензии в списание Пийпъл.
— Здравейте — каза Клеър, щом мъжът се присъедини към тях. — Аз съм Клеър.
— Предположих — отвърна той. — Но трябва да отбележа, че на живо изглеждате много по-жизнена, отколкото на онази снимка в книгата, на която приличате на ледена принцеса.
— Благодаря ви.
— Всички ние много се гордеем с нея — усмихна се Джейми и стисна Клеър през кръста.
— Чухте ли, че днес подписахме сделка с Япония за издаване на книгата с твърди и меки корици? И че агентът й преговаря с Дриймуъркс? А че тази седмица книгата й имаше страхотна рецензия в Ентъртейнмънт Уийкли? Всичко се случва толкова бързо!
Клеър се чувстваше нелепо да стои там и да слуша как Джейми преувеличава фактите. Представи си как нейната книга с 230 страници буквално се издува и полита във въздуха. Сделката с Япония беше за нищожните 5000 долара. Агентът на Клеър беше успяла да подхвърли книгата на „Дриймуъркс“, защото неин съсед работеше там на ниска длъжност. „Страхотната“ рецензия в Ентъртейнмънт Уийкли всъщност й даваше оценка „Добър“ 4+. Но Клеър знаеше, че това е част от играта.
— Книгата е на първо място в списъка ми за четене — каза Джим Оливър и отпи от чашата си. Той я вдигна нагоре и я погледна бегло, сякаш обмисляше да вдигне тост. — Е, каква е тази работа със сините мартинита?
Клеър взе едно копие на книгата си и го размаха пред очите му.
— Това изяснява нещата — отвърна той. Джейми, когото Клеър беше опознала добре през последните няколко седмици, я сръчка с лакът.
— Това беше питието на майка ми — обясни Клеър. — Кюрасаото й действаше като хероин.
— И тя била, нали разбирате, в депресия — намеси се Джейми и кимна многозначително с глава.
Клеър потърси майка си в стаята. Лусинда Елис беше там, от кръв и плът, и разговаряше любезно с Марта Бел Кланси — спасителен пояс, който си беше взела със себе си от Северна Каролина. Двете жени бяха облечени в рокли на цветя, носеха бежови високи обувки и перли. Приличаха на театрален реквизит за книгата на Клеър. От време на време Бен водеше някой да се запознае с Лусинда, а тя изпадаше във възторг по начин, който стряскаше нюйоркчани, но за нея беше толкова естествен, колкото и дишането й.
Клеър се обърна и погледът й падна върху Алисън, която стоеше до масата за напитки. Момче с татуировка на бодили на ръката си й подаваше чаша синьо мартини, а тя се оглеждаше, за да намери някого, с когото да разговаря. Изглеждаше несигурна в себе си, не на място. В предишната си роля, която беше играла цял живот, Клеър щеше да се втурне да я представи на някого от гостите, но сега реши да не се намесва. Психоаналитикът на Клеър й помагаше да погледне света по-отдалече, да престане да се чувства отговорна за чувствата на другите хора, жертвайки себе си. Това беше част от решението й да напише книгата, да отложи раждането и отглеждането на деца, да си даде време да разбере какво иска от живота си.
Да се забърка с Чарли.
Клеър погледна часовника си: 20:44.
— Ще ме извините ли за момент? — обърна се тя към Джейми. — Връщам се веднага. Беше ми приятно да се запознаем — каза на мъжа от списание Пийпъл, който потупа книгата с пръст и се засмя.
Тя заключи вратата на тоалетната, извади мобилния си телефон от малката си дамска чанта и натиска бутона с номер девет за бързо набиране на Чарли.