Клеър имаше големи изисквания, беше алчна. Той винаги се опитваше да й угоди, да я направи щастлива. Ценеше това, че Сара бе толкова сдържана. Не се налагаше той да бъде разумният и логичният. Можеше да бъде спонтанен и дори чудат. Можеше самият той да бъде алчен.
Сега след работа Бен се прибираше вкъщи в наетия от него апартамент на последния етаж на стара тухлена сграда, в който имаше прозорец с форма на полумесец във всекидневната, водещ към терасата над калдъръмената улица. Когато вечерите бяха ясни, той излизаше на терасата и гледаше звездите — парченца ярка светлина на кадифеното небе. Играеше играта от детството си и търсеше съзвездията — царя Лъв и ловеца Орион. Следеше фазите на Луната от новолуние до пълнолуние и наблюдаваше как метеорите се стрелват през небето. Стоеше там, обграден от звездите, и си мислеше колко лесно бе да вярваш, както хора са вярвали в течение на хиляди години, че всички звезди и планети се въртят около Земята.
Една от първите големи покупки, които Бен направи в новия си апартамент, беше телескоп. Докато поставяше триножника пред прозореца с форма на полумесец, си мислеше за Галилей, който в началото на седемнадесети век бе насочил първобитния си телескоп (по-слаб от съвременните бинокли) към спътниците на Юпитер и бе направил невероятното откритие, че Земята не е център на Вселената. През следващите сто години астрономите започват да вярват, че всички планети се въртят около Слънцето. Сега, разбира се, те знаят, че Слънцето е само една от многото звезди, която се върти около оста си в Галактиката Млечен път, която пък е една от милиардите съществуващи галактики.
Бен следеше с телескопа си спътниците на Юпитер и откри неясната мъглявина Орион. Наблюдаваше звездите в Млечния път, пръстените на Сатурн и спираловидните пипала на галактиката Андромеда. Понякога си представяше, че може да види живота си с Клеър по този начин — от голямо разстояние, както сателитите, които се въртят около своята планета, се виждат от Земята с големината на автомобили. Клеър бе Слънцето в неговата Слънчева система. Той не се беше питал дали трябва да се върти около нея. Но в Галактиката имаше и други слънчеви системи, а във Вселената имаше и други галактики. Колко далеч искаше да пътува? Все още не знаеше и вероятно нямаше нужда да знае. Навярно засега му беше достатъчно просто да разбира, че съществува и друг свят.
* * *
— Толкова е малък — каза Клеър.
— Предпочитаме да казваме „очарователен“ — отбеляза брокерът на недвижими имоти и задържа вратата отворена. След миг тя надникна в коридора зад ъгъла.
— Къде отиде съпругът ви?
— Какво? О, той не ми е съпруг.
— Извинявайте — отвърна брокерът. — Така предположих.
Клеър кимна. После попита:
— Защо?
— Какво защо?
— Защо предположихте така?
Брокерът я погледна, сякаш опитваше да прецени какво искаше да чуе Клеър.
— Изглеждате някак — свързвани — отвърна жената. — И, разбира се — тя докосна халката на безименния си пръст, — брачните халки.
Клеър погледна златната халка на лявата си ръка. Бяха минали четири месеца, откакто с Бен се разделиха. Защо още я носеше? А защо Чарли носеше неговата? Вероятно една от причините е, че всичко стана много бързо — разкритата афера, разпадането на браковете им. Може би пръстените са символ на нормалността, от която и двамата не искаха да се откажат.
През последните няколко месеца, след като Алисън помоли Чарли да се изнесе, а Бен замина за Бостън, Клеър и Чарли живееха в апартамента на бивша преподавателка на Клеър — Ева Стоукс, която беше на почивка в Европа. През първата си година в университета в Ню Йорк Клеър посещаваше лекциите на професор Стоукс „Въведение в науката за жените“ и съвсем очаквано, това промени живота й. Ева стана ръководител на дипломната работа на Клеър и те продължиха да поддържат връзка. Двете обядваха или вечеряха заедно на всеки няколко месеца. По време на срещите им Ева се гневеше на патриархалната хегемония, а Клеър кимаше, за да изрази съгласието си. Когато стана ясно, че двамата с Чарли нямаше къде да живеят, Клеър се обади на Ева и помоли за големия й апартамент на улица „Осма“, който университетът плащаше и който стоеше празен, докато тя е в Рим. Впечатлена от Клеър, която беше разбила оковите на институционалното потисничество (тоест беше сложила край на брака си), Ева им предложи апартамента си до началото на август.