Вятърът го пронизваше до костите, докато стоеше изправен, обхванат от колебание, с чувала в ръка. От мястото си виждаше как разпененото море разбива вълните си долу в залива. Реши да занесе птиците на брега и да ги зарови.
Когато стигна носа и слезе долу на плажа, вятърът бе толкова силен, че той едва се задържа на крака. Поемеше ли дъх, изпитваше болка, а голите му ръце бяха посинели. Не помнеше такъв студ дори и през най-тежките зими. Имаше отлив. Нат тръгна по морските камъчета, които хрущяха под краката му и когато стигна до по-мекия пясък, застана с гръб към вятъра и с тока на ботуша си изкопа дупка. Искаше да пусне в нея птиците, ала щом отвори чувала, мощният вятър ги понесе, издигна ги като че ли отново в полет и ги запрати надалеч: петдесет вкочанени птичи телца, подмятани като пера, разпръснати и разпилени по брега. Имаше нещо отвратително в това. Противно му беше да гледа как вятърът отнася мъртвите птици.
— Морето ще ги прибере с прилива — каза си той.
Загледа се в огромните вълни с обагрени в зелено гребени. Те се надигаха, подгъваха се и се разбиваха. Тъй като имаше отлив, тътенът бе по-далечен, по-слаб, лишен от бученето и грохота на прилива.
Тогава ги видя. Чакайте. Далеч в морето, накацали по вълните.
Това, което първоначално бе сметнал за морска пяна, бяха чайки. Стотици, хиляди, десетки хиляди… Те се издигаха и снижаваха с ритъма на вълните, извърнали глави към вятъра, като могъща флота, която очаква на котва идването на прилива. На изток и на запад, все чайки. Белееха се, додето стигаше погледът му, наредени една до друга в плътни редици. Ако морето бе спокойно, те биха покрили залива като бял облак, глава до глава, тяло до тяло. Ала сега източният вятър, който шибаше морето и надигаше огромните вълни, ги скриваше от брега.
Нат се обърна и тръгна нагоре по стръмната пътека към дома си. Все някой трябваше да знае за това. Редно беше да уведоми някого. Вероятно от източния вятър и от промяната във времето ставаше нещо, което той не можеше да си обясни. Дали да не отиде до телефона при автобусната спирка и да се обади в полицията? Но какво щяха да направят те? Нима някой можеше да направи нещо? Стотици, хиляди чайки се носеха по морската повърхност в залива, защото имаше буря, защото бяха гладни. В полицията ще го помислят за луд или за пиян или пък ще приемат съобщението съвсем спокойно. «Благодарим ви. Да, уведомиха ни вече. Поради студа много птици се отправят навътре към сушата.» Нат се огледа. Все още нямаше и следа от друга птица. Може би студът ги бе тласнал насам от по-високите части? Когато приближи към къщата, жена му излезе да го посрещне на вратата. Тя се провикна развълнувана:
— Нат, казаха по радиото. Току-що прочетоха извънредно съобщение. Записах го.
— Какво казаха по радиото?
— За птиците. Не е само тук, навсякъде е. В Лондон, в цялата страна. Нещо става с птиците.
Влязоха заедно в кухнята. Нат прочете листчето, оставено на масата.
«Бюлетин на Министерството на вътрешните работи. Единадесет часът сутринта. От цялата страна ежечасно постъпват съобщения за големи ята от птици, които кръжат над градове, села и по-отдалечени райони, като създават затруднения, нанасят вреди и дори нападат хора. Предполага се, че птиците мигрират на юг поради въздушната маса от Арктика, която покрива в момента Британските острови. Смята се, че гладът може да принуди тези птици да, нападат и човешки същества. Наложително е гражданите да укрепят прозорците, вратите и комините на домовете си и да вземат необходимите мерки за сигурността на своите деца. Очаквайте нов бюлетин.»
Нат бе обхванат от някаква възбуда. Той погледна тържествуващо към жена си.
— Най-после! Да се надяваме, че във фермата ще чуят това. Мисис Триг ще разбере, че не съм си измислял. Значи е вярно. В цялата страна. От сутринта ти разправям, че нещо не е в ред. А преди малко долу на брега погледнах към морето, цялото е покрито с чайки, хиляди, десетки хиляди, глава до глава, топлийка не можеш пусна между тях. Накацали по вълните и чакат.
— Какво чакат, Нат? — попита жена му.
Той се взря в нея, после сведе поглед към изписания лист.
— Не знам — отвърна замислено. — Тук казват, че птиците са гладни. — После отиде до чекмеджето, където държеше чука и другите инструменти.
— Какво ще правиш, Нат?
— Ще се погрижа за прозорците и за комините, нали така препоръчват?
— Мислиш, че могат да нахълтат вътре дори когато прозорците са затворени? Разни врабци, червеношийки и други такива? Ами, не е възможно!