— Може ли да вляза, мисис Смит?
— О, отче, отче! — извика тя и се хвърли в разперените му от почуда ръце. — Как разбрахте?
— Мисис Клийри ми телеграфира и аз оцених високо това внимание на управителя към собственика. Архиепископ ди Контини-Верчезе ми разреши да дойда. Ех, че дълго име, а? Вярваш ли ми, че трябва да го повтарям по сто пъти на ден. Пристигнах със самолет. Но той затъна в калта, като се приземяваше, и се заби с носа напред, така че разбрах каква е земята още преди да стъпя на нея. Милият, хубав Гили! Оставих си куфарите при отец Уоти в презвитерството и изпросих кон от хотелиера на „Империал“, който реши, че съм луд и се басира с мен на една бутилка „Джони Уокър блек лейбъл“, че не мога да стигна дотук през калта. О, мисис Смит, не плачете така! Светът не се е свършил от един пожар, независимо колко голям и силен е бил! — говореше той, като се усмихваше и я потупваше по раменете. — Ето, аз се мъча да ви поразведря, а вие дори не ме слушате. Хайде, не плачете, моля ви.
— Значи, вие нищо не знаете? — хълцаше тя.
— Какво? Какво да знам? Какво има, станало ли е нещо?
— Мистър Клийри и Стюърт са мъртви.
Лицето му побеля, ръцете отблъснаха икономката.
— Къде е Меги? — почти извика той.
— В гостната. Мисис Клийри е още в полето, при телата. Джек и Том отидоха да ги докарат. О, отче, колкото и да вярвам, понякога не мога да не мисля, че бог е много жесток! Защо трябваше да ги вземе и двамата?
Но отец Ралф чу само къде е Меги и беше вече в гостната, съблякъл пътем мушамата, от която се стичаше кална вода.
— Меги — каза той, като коленичи до стола й и силно стисна студените й ръце в мокрите си длани.
Тя се смъкна от стола и се сгуши в прегръдките му, оброни глава на мократа му риза и затвори очи — толкова щастлива въпреки болката и скръбта, че искаше този миг да трае вечно. Той бе дошъл, нейната сила го бе надвила, беше успяла.
— Мокър съм, скъпа Меги, ще намокря и теб — шепнеше той, притиснал лице към косата й.
— Няма значение. Ти дойде.
— Да, дойдох. Исках да се уверя, че си добре, имах чувството, че съм нужен, трябваше да видя с очите си. О, Меги! Баща ти и Стю! Как е станало?
— Татко изгорял, а Стю, когато го намерил, бил нападнат от глиган, след като стрелял в него. Джек и Том отидоха да ги приберат.
Той стоеше безмълвен, но я държеше в ръцете си и я люлееше като дете, докато топлината на огъня почти изсуши и ризата, и косата му. Когато усети, че тя се поотпусна, подхвана с ръка брадичката й, повдигна лицето й и когато очите й срещнаха неговите, без да мисли, я целуна. Беше някакъв смътен порив, породен не от желание — беше нещо, което той инстинктивно й даде, като прочете какво има в сивите очи. Нещо съвсем ново за него, някакво особено причастие. Ръцете й се плъзнаха под неговите и се събраха на гърба му; той трепна неволно, изстена от болка.
Тя се отдръпна леко.
— Какво има?
— Трябва да съм се контузил в ребрата при кацането на самолета. Забихме се до корпуса с носа напред в добрата стара кал на Гили и кацането беше много лошо. Намерих се превит на две върху облегалото на предната седалка.
— Дай да видя.
С уверени пръсти тя разкопча влажната риза, оголи ръцете му, измъкна я от панталоните. Под гладката мургава кожа една тъмночервена ивица под ребрата обточваше гръдния кош. Тя ахна.
— О, Ралф! И така си яздил по целия път от Гили? Колко ли те е боляло! Добре ли си? Не ти ли е зле? Да не би да има счупено?
— Не, нищо ми няма и не съм го усетил, повярвай ми. Толкова бързах да дойда, да видя дали си добре, че съм го забравил. Ако имаше вътрешен кръвоизлив, щях да разбера отдавна. Господи, Меги, недей!
Тя се беше навела и нежно докосваше с устни удареното място, а ръцете й се плъзгаха нагоре към раменете му уверено и така чувствено, че той беше като замаян. Очарован, ужасен, решил да се изтръгне на всяка цена, той отдръпна главата й, но, кой знае как, единственото нещо, което можа да направи, бе да я вземе отново в прегръдките си — змия, обвила се здраво около волята му, за да я задуши. Забрави болката, забрави Църквата, забрави бога. Намери устните й, жадно ги разтвори, искаше още и още от нея, не знаеше как по-силно да я притисне, за да уталожи страхотния порив, който се надигаше в него. Тя му поднесе шията си, разголи раменете си, където кожата беше хладна, по-гладка и по-лъскава от атлаз. Той усети, че потъва все по-дълбоко и по-дълбоко, бездиханен и безпомощен. Бремето на смъртен се стовари върху него, огромна тежест смаза душата му и отприщи като внезапен порой тъмната омайна горчилка на сетивата му. Искаше да ридае; и последните капки на желанието му се изцедиха под товара на тленността му. Той откопчи ръцете й от злочестото си тяло, отпусна се назад и главата му клюмна върху гърдите, заби поглед в разтрепераните си ръце, подпрени на коленете. „Меги, какво направи с мен, какво ли би направила, ако те оставех?“