— Меги, обичам те и винаги ще те обичам. Но аз съм духовник — не мога… просто не мога!
Тя стана бързо, оправи блузата си, сведе поглед към него и устните й се извиха в усмивка, която засили притихналата болка в очите й.
— Няма нищо, Ралф. Ще ида да видя дали мисис Смит може да ти приготви нещо за ядене и после ще ти донеса от мехлема за конете. Чудесно лекува контузии, облекчава болката по-добре от всякакви целувки, уверявам те.
— Работи ли телефонът? — успя да попита той.
— Да. Опънаха временна жица по дърветата и ни свързаха преди няколко часа.
Бяха му необходими още няколко минути, след като тя излезе, докато се успокои достатъчно, и седна на писалището на Фий.
— Централа, линия, моля. Тук е отец Ралф де Брикасар от Дройда… О, здравей, Дорийн, все още си там, а? Приятно ми е да те чуя. В Сидни човек никога не знае кой му се обажда от централата — винаги някакъв отегчен глас. Трябва спешно да говоря с негово преосвещенство архиепископа папски нунций в Сидни. Номерът му е XX-324. А докато чакам Сидни, свържи ме с Бугела, Дорийн.
Едва успя да каже на Мартин Кинг какво се е случило, и се обадиха от Сидни, но и една дума стигаше на Бугела. Гили ще разбере от Мартин и от онези, които подслушваха по дериватите, а който не се боеше от калта, щеше да пристигне за погребението.
— Ваше преосвещенство? Тук е отец де Брикасар… Да, благодаря, пристигнах благополучно, но самолетът затъна до корпуса в кал и се налага да се върна с влак… Да, кал, ваше преосвещенство, к-а-л, кал! Не, ваше преосвещенство, тук става непроходимо, когато вали. Трябваше да яздя от Гилънбоун до Дройда: това е единственият начин, по който се придвижват хората при дъжд… Точно затова ви се обаждам, ваше преосвещенство. Добре, че дойдох. Изглежда, съм имал някакво предчувствие… Да, много лошо. Падрайк Клийри и синът му са мъртви — единият изгорял в пожара, а другият бил задушен от глиган… Глиган, гли-ган, ваше преосвещенство, дива свиня… Да, прав сте, тук говорят малко особен английски.
По цялата заглъхваща линия той долови как ахнаха онези, които ги слушаха, и не можа да не се усмихне. Как да им извика в слушалката да се махат! Та това беше единственото масово развлечение, което Гили можеше да предложи на своите жители, зажаднели за връзка със света. Но ако затвореха слушалките, негово преосвещенство щеше да го чува по-добре.
— Ако разрешите, ваше преосвещенство, ще остана да отслужа погребалната литургия и да се погрижа за вдовицата и останалите деца… Да, ваше преосвещенство, благодаря ви. Ще се върна в Сидни веднага щом мога.
Телефонистката също слушаше; той натисна лоста и веднага пак й се обади.
— Дорийн, свържи ме пак с Бугела, моля те.
Разговаря с Мартин Кинг няколко минути и реши, тъй като беше август и зимата бе студена, да отложи погребението за след един ден. Много хора щяха да пожелаят да присъстват въпреки калта и дългия път на кон и това щеше да им отнеме повече време и сили.
Меги се върна с мехлема, но не посегна да го намаже, само му подаде мълчаливо шишето. Каза, че мисис Смит след един час ще му сервира топла вечеря в малката столова, за да има време да се изкъпе. Той с тревога долови, че Меги е засегната, но не проумяваше защо. Защо му се сърди? Нали вече го познаваше?
В сивкавия зрак на утрото малката процесия с телата стигна до реката и спря. Макар още да не беше заляла бреговете, Гилън беше придошла и течеше бързо, дълбока десет метра. Отец Ралф я преплува с кестенявата си кобила да ги посрещне, с епитрахил на врата, а всичко друго необходимо за случая носеше в чанта на седлото. Фий, Боб, Джек, Хюи и Том бяха до него; той дръпна решително покривалото от телата и се приготви да ги мироса. След Мери Карсън нищо вече не можеше да го отврати, но Пади и Стю не му се сториха противни. И двамата бяха почернели, но по различни причини — Пади от огъня, а Стю от задушаване, и свещеникът ги целуна с обич и уважение.
По целия път от петнадесет мили грубата ламарина беше подскачала и дълбала земята зад впряга товарни коне, оставяйки в калта дълбоки бразди, които щяха да се виждат още дълго, дори под тревата от следващите години. Но оттук като че ли не можеха да продължат; буйната река ги беше спряла, и то само на една миля от Дройда. Те стояха, приковали очи във върховете на призрачните евкалипти, които се открояваха ясно дори и в дъжда.
— Имам една идея — обърна се Боб към отец Ралф. — Отче, само вашият кон не е уморен: трябва вие да го направите. Нашите ще могат да преплуват само веднъж: сили не са им останали след толкова кал и студ. Върнете се и намерете няколко празни варела от по четиридесет и четири галона и запечатайте капаците им, за да не прониква вода вътре и да не се отварят. Запойте ги, ако трябва. Трябват ни дванадесет или поне десет, ако не намерите повече. Вържете ги и ги прекарайте през реката. Ще вържем варелите под ламарината и ще я изтеглим на буксир.