Доколкото му позволяваха умствените възможности, той се ориентира към друг начин за постигане на желаното: на този етап от живота си той вече бе установил колко е привлекателен за жените. Първия си опит направи като пастир в Гнарлунга, тъй като наследникът на тази ферма бе жена, и то доста млада и хубава. Но просто не му провървя: тя предпочете един обикновен работник — англичанин, чиито още по-невероятни подвизи бяха станали легенда из околността. От Гнарлунга Люк се прехвърли в Бингели, където се зае да обяздва коне; беше хвърлил око на фермата, обитавана от една застаряваща, грозновата наследница и овдовелия й баща. Горката Дот — почти я беше спечелил, но в края на краищата тя се преклони пред волята на баща си и се омъжи за енергичния шестдесет и няколко годишен собственик на съседното имение.
Тези два опита му струваха над три години от живота му и той реши, че да губи по двадесет месеца за всяка наследница, е твърде много и твърде досадно. Я по-добре да пообиколи малко надлъж и шир, без да се застоява на едно място, докато попадне на нещо по-подходящо. С истинско удоволствие той обходи пътищата из Западен Куийнсленд — чак до Копър и Диамантина, до Барку и Булу, — които се губеха някъде към горния край на Западен Нови Южен Уелс. Беше навършил тридесет години и крайно време беше да намери кокошката, която да му снесе поне едно златно яйце.
За Дройда бяха чували всички, но Люк наостри уши, като разбра, че там има само една дъщеря. Нямаше надежда тя да наследи чифлика, но може би щяха да й дадат зестра поне 100 000 акра някъде около Кинуна или Уинтън. Хубаво беше около Гили, но твърде хълмисто и гористо и не по вкуса му. Люк жадуваше за простора на Куийнсленд, далеч на запад — там всичко беше само треви, додето поглед стига, а дърветата трябва да са някъде на изток. Само трева, трева и трева, без начало и без край, където и една овца на десет акра земя беше много. Защото понякога и трева нямаше, а оставаше само равна и пустинна, напукана, задъхана черна земя. Трева, слънце, жега, мухи; всеки си има своя рай, а за Люк О’Нийл това беше раят.
Подробностите за Дройда той изкопчи от Джими Стронг, търговския агент в „Майкар лимитид“, който го доведе първия ден. За Люк беше тежък удар, като разбра, че Дройда е собственост на католическата църква. Но той вече се беше убедил колко рядко се намираше жена-наследница на чифлик и когато Джими Стронг спомена, че единствената дъщеря има солидна сумица на свое име и неколцина любещи братя, които душа дават за нея, той реши да действа, както си беше наумил.
Но макар отдавна да си мислеше, че целта в живота му са хилядата акра край Кинуна или Уинтън и с всички сили да се стремеше към тях, дълбоко в сърцето си в същност обичаше сухите пари повече от онова, което можеше да се купи с тях: блазнеше го не собствеността над земята, нито заложените в нея възможности, а да може да натрупа редица красиво изписани цифри, все на негово име. Не му беше толкова за самите ферми Гнарлунга и Бингели, а за стойността им в суха пара. Човек, който истински желае да стане скотовъдец, не би се задоволил с безимотната Меги Клийри. Нито пък би обичал физическия труд така, както го обичаше Люк О’Нийл.
Танцовата забава в салона на Светия кръст в Гили беше тринадесетата вечер, в която Люк излизаше с Меги за също толкова седмици. Меги беше твърде наивна, за да отгатне как разбираше той къде ще има танци и как набавяше поканите, но всяка събота Люк искаше от Боб ключовете на „Ролса“ и я откарваше на стотина — сто и петдесет мили.
Тази вечер беше студено и застанала до някаква ограда, тя гледаше безлунния пейзаж, а под краката си усещаше как скърца замръзналата земя. Идваше зима. Ръката на Люк се обви около нея и я притегли.
— Студено ти е — каза той. — Хайде да те заведа в къщи.
— Не, добре ми е, стоплям се — отвърна тя, затаила дъх.
Усети промяна в него, в ръката му, обхванала я леко и спокойно през раменете. Но й беше приятно да се облегне на него, да усети топлината, която излъчваше. Дори през жилетката почувствува как ръката му описва малки нежни кръгчета и я гали колебливо и сякаш питащо. Ако в този момент кажеше, че й е студено, той щеше да престане, ако замълчи, щеше да го приеме като безмълвно съгласие да продължи. А тя беше млада и така силно й се щеше да се наслади истински на любовта. Това беше единственият мъж освен Ралф, който бе събудил интерес у нея: защо тогава да не опита неговите целувки? Само дано да е различно! Дано да не е като целувките на Ралф!