Приел мълчанието й като съгласие, Люк постави и другата си ръка на раменете й, обърна я към себе си и се наведе. Това целувка ли е? Та той само я притискаше! Какво да направи, за да покаже, че й е приятно? Тя раздвижи устните си под неговите, но веднага съжали. Натискът се увеличи, той разтвори широко уста, раздели устните й с език и зъби и прокара езика си по вътрешната страна на устата й. Отвратително! Защо й се беше сторило толкова различно, когато я целуваше Ралф? Тогава не усети да е лигаво и да й се повдига: изглежда, тогава изобщо не е мислила, а само се е разтваряла за него като ковчеже, чиято тайна пружинка е била натисната от умела ръка. Какво, за бога, правеше Люк? Защо тялото й трепна така и се притисна до него, след като умът й неудържимо я караше да се отдръпне?
Люк беше напипал някакво чувствително място отстрани на гърба й и държеше ръката си там, предизвиквайки тръпки по цялото й тяло. Като прекъсна целувката по устата, той впи още по-силно устните си отстрани на шията й. Това като че ли повече й хареса, ръцете й го обгърнаха и дишането й се учести, но когато устните му се плъзнаха надолу по врата й, а ръката му се опита да смъкне роклята от рамото, тя рязко го отблъсна и отстъпи назад.
— Стига, Люк!
Случилото се я разочарова, едва ли не отврати. Люк го долови безпогрешно, докато й помагаше да се качи в колата и после, докато си свиваше така необходимата му цигара. Той се смяташе за добър любовник и никое момиче досега не се беше оплакало… Вярно, те не бяха така изискани като Меги. Дори Дот Макфърсън, наследницата на Бингели, беше недодялана — никакви скъпи училища в Сидни и други такива работи. Въпреки приличния си вид Люк разбираше от любов не повече от средния селски работник: не познаваше механизма й отвъд онова, което на него доставяше удоволствие; от теория нямаше и представа. Безбройните момичета, с които се беше любил, охотно го уверяваха, че им е приятно, но това беше само лично мнение, и то не винаги искрено. Щом някое момиче започнеше връзка с надежда да се омъжи за човек, привлекателен и работлив като Люк, то беше в състояние да лъже, само и само да му се хареса. А нищо не се харесваше на мъжа повече от това да му казват, че е най-добрият. Люк дори и не подозираше още колко много мъже са били мамени по същия начин.
Люк вдигна мислено рамене, все още обзет от спомена за Дот, която беше отстъпила пред волята на баща си, след като прекара една седмица заключена в бараката на стригачите до една разплула се от мухите умряла овца. Меги ще се окаже костелив орех и той не биваше да рискува да я изплаши или отврати. Удоволствието трябваше да почака — и толкова. Ще я ухажва така, както тя очевидно искаше — с цветя и комплименти и без много-много прегръдки и целувки.
Известно време цареше неловко мълчание, после Меги въздъхна и се отпусна назад в седалката.
— Съжалявам, Люк.
— И аз. Не исках да те обидя.
— О, не, не си ме обидил, повярвай ми! Аз май не съм свикнала на това… Изплаших се, не че се обидих.
— О, Мегън! — Той махна едната си ръка от кормилото и я сложи върху скръстените й на скута ръце. — Слушай, не се притеснявай. Ти си още малко момиче, а аз избързах. Нека да го забравим.
— Точно така — съгласи се тя.
— Той не те ли е целувал? — полюбопитства Люк.
— Кой?
Страх ли долови в гласа си? Но защо пък страх?
— Нали каза, че си била влюбена и аз си помислих, че ги разбираш тези работи. Извинявай, Мегън… Трябваше да си дам сметка, че с възпитание като твоето си искала да кажеш, че си била увлечена по някого, но той не те е и забелязал.
Да, да! Нека да си мисли така!
— Прав си, Люк: беше просто едно ученическо увлечение.
Пред къщи той отново я притегли към себе си и я целуна нежно и продължително, без да си отваря устата и без език. Тя не му отвърна както трябва, но очевидно й хареса; той се прибра в пристройката си за гости доволен, че не е проиграл шанса си.
Меги се довлече до леглото и лежеше, загледана в ореола от мека светлина, който лампата образуваше върху тавана. Е, едно поне беше ясно: нищо в целувките на Люк не й напомняше за Ралф. А и един-два пъти накрая изненадана бе усетила тръпка на възбуда, когато пръстите му се впиха в гърба й и когато я целуна по шията. Нямаше смисъл да сравнява Люк с Ралф, а и не беше вече сигурна дали иска да ги сравнява. По-добре да забрави Ралф, той не можеше да й бъде съпруг. А Люк може.