Потърси гърлото й, малката вдлъбнатинка под него, кожата на раменете й — нежна, хладна и суха… Безсилен да спре, почти обезумял от страх да не би тя да го отблъсне, той отмести ръката си от тила й и я плъзна по дългата редица копчета на гърба, смъкна роклята през покорно отпуснатите ръце, свали презрамката на лекото копринено бельо. Заровил лице между шията и рамото й, той прокара върха на пръстите си по голия й гръб, усещайки леките тръпки на изненада и внезапно втвърдените зърна на гърдите й. Наведе глава и инстинктивно затърси хладното нежно хълмче с разтворени устни, които най-сетне се впиха в него и се затвориха над твърдата, набъбнала плът. В шеметен миг езикът му се плъзна и завъртя, после ръцете му я сграбчиха през гърба в болезнена наслада и той започна да смуче, да хапе, да целува и пак да смуче… Познатият и вечен импулс, който никога не му изневеряваше. Беше толкова хубаво, хубаво, хууууубаво! Не извика, само потрепери в един изтръгващ, освобождаващ миг и дълбоко преглътна.
Като заситено кърмаче той изпусна зърното от устата си, положи една целувка на безкрайна обич и благодарност отстрани на гърдата й и се отпусна неподвижно, като дишаше тежко. Усети нейните устни в косата си и ръката й под ризата и внезапно дойде на себе си, отвори очи. Изправи се бързо, вдигна презрамките, после роклята и сръчно закопча всички копчета.
— По-добре да се омъжиш за мен, Мегън — рече той с топъл, засмян поглед. — Братята ти никак не биха одобрили това, което направихме.
— И аз така мисля, Люк — съгласи се тя, свела ресници и леко поруменяла.
— Хайде да им кажем утре.
— Защо не? Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— Другата събота ще те закарам в Гили. Ще говорим с отец Томъс — ти сигурно ще искаш да се венчаем в църква. Ще направим съобщение, както му е редът, и ще купим годежен пръстен.
— Благодаря ти, Люк.
Е, това е. Тя се бе съгласила и връщане назад нямаше. След няколко седмици или колкото е необходимо там, докато съобщят в църквата, тя щеше да се омъжи за Люк О’Нийл. Щеше да стане… мисис Люк О’Нийл! Странно! „Защо се съгласих? Защото той ми каза, че трябва, той ми каза да го направя. Но защо? Да не се излага на опасност ли? Да запази мен или себе си? Ралф де Брикасар, понякога ми се струва, че те мразя…“
Случилото се в колата я изненада и смути. По нищо не приличаше на първия път. Толкова приятни и силни усещания. О, докосването на ръцете му! Това подръпване на гърдите й как я наелектризираше и се разливаше по цялото й тяло на все по-големи кръгове! И той го направи тъкмо в момента, когато съзнанието й се пробуди и заговори на оглупялото същество, в което тя, изглежда, се беше превърнала, че той я съблича и че тя трябва да вика, да го удари, да избяга. Неговото първо жадно всмукване на гърдата й я беше пронизало, отрезвило я беше от унеса и от шампанското, от топлината, от откритието, че е прекрасно да те целуват, когато го правят добре, заглушило беше и здравия разум, и мисълта за бягство. Раменете й сами се отделиха от гърдите му. Тя несъзнателно се намести върху него, докато силната му ръка притискаше нейните бедра и онази безименна област в основата им към някакъв ръб на тялото му, твърд като камък; искаше й се само да остане така до края на живота си, разтърсена до дъното на душата си, отворена цялата, жадуваща… Жадуваща какво? Не знаеше. В момента, когато той я отстрани от себе си, тя не искаше да се отделя от него, би се нахвърлила даже отгоре му като дивак. Но това беше затвърдило окончателно оформилото се вече у нея желание да се омъжи за Люк О’Нийл. Освен това беше убедена, че той е направил с нея онова, от което се появяват бебетата.
Никой не беше особено изненадан от вестта и на никого не мина през ум да възразява. Стъписа ги само упоритият отказ на Меги да пишат на епископ Ралф и почти истеричната й реакция, когато Боб предложи да поканят епископ Ралф в Дройда и да вдигнат голяма сватба. Не, не, не! Тя започна да им крещи, тя, която никога не повишаваше глас. Очевидно му беше сърдита, загдето не е дошъл да ги види; настояваше, че сватбата си е нейна работа, че ако не е намерил за добре да дойде в Дройда поне от приличие, тя няма да го докара тук по задължение.
Фий обеща да не споменава ни дума в писмата си, пък и, изглежда, й беше все едно; тя не прояви интерес и към избора на Меги. Да се водят сметките на ферма като Дройда, беше работа за цял ден. Записките на Фий биха представлявали интерес за историк с подробните описания на живота в овцевъдната ферма. Защото те не се състояха само от цифри и отчети. Най-точно бяха описани всички стада в даден момент, смяната на сезоните, времето, дори какво сервираше мисис Смит за вечеря. Под датата 22 юли 1934 година, неделя, беше записано: „Ясно небе, безоблачно, температурата при изгрев 1,1°С. Без сутрешна служба. Боб — в къщи, Джек — в Муримба с двама пастири, Хюи — в Уест Дам с един пастир. Бирберъл прехвърля тригодишни скопени овни от Будгин в Уинимъръ. Температурата в три часа — 29,4°С. Барометърът стабилен — 76,5 см. Западен вятър. Менюто за вечеря: солено месо, варени картофи, моркови и зеле, пудинг със сливи. Мегън Клийри ще се омъжи за Люк О’Нийл — пастир, на 25 август, събота, в църквата «Свети кръст», Гилънбоун. Записано в 9 часа вечерта, температура 7,2°С, луната в последна четвърт.“