— Пижама ли? В това време? Знам, че в Гили им прилошава при мисълта мъжът да не носи пижама, но тук е Дънглоу! Да не би ти да си с нощница?
— Да.
— Махни я тогава. Тя и без това ще ни пречи.
Благодарна, че в тъмнината Люк не може да я види, Меги успя някак да изхлузи тънката ленена нощница, която мисис Смит бе избродирала с толкова обич за първата й брачна нощ. Но той имаше право: беше много по-хладно да лежи гола и ветрецът през широко отворените процепи-прозорци леко да я облъхва. И все пак мисълта за друго горещо тяло в леглото й я подтискаше.
Пружините изскърцаха, Меги усети допира на влажна кожа до ръката си и подскочи. Той се обърна настрана, придърпа я към себе си и я целуна. Отначало тя лежеше неподвижно и се мъчеше да не мисли за тази широко разтворена уста с неприлично дързък език, но после започна да се съпротивява, да се дърпа — не искаше да се допира до него в горещината, не искаше да я целува, не искаше Люк. Съвсем не беше както онази нощ в „Ролса“ на връщане от Рудна Хуниш. Сега тя не долавяше у него никаква мисъл за нея, само с нещо от тялото си настойчиво я натискаше в бедрата, докато едната му ръка с квадратни нокти се впиваше в задните й части. Страхът й прерасна в ужас: тя беше потресена — и то не само физически — от силата и упорството му, от това, че изобщо не го е грижа за нея. Внезапно той я пусна, седна на леглото и започна да прави нещо по себе си, шумолеше и дърпаше кой знае какво.
— По-добре да сме сигурни — задъхано проговори той. — Легни по гръб, време е! Разтвори си краката, за бога! Нищо ли не знаеш?
„Не, Люк, не знам! — искаше й се да извика. — Това е ужасно, неприлично е; не знам какво ми правиш, но не може да е позволено от законите на църквата или на хората!“ Той цял легна върху нея, повдигна бедрата си и я заопипва с една ръка, вкопчил другата в косата й така здраво, че тя не смееше да помръдне. Като се дърпаше непрекъснато от това непознато нещо между бедрата си, тя се опита да направи, както иска той, разтвори повече краката си, но той беше много по-широк от нея и мускулите на слабините й се свиваха в мъчителни спазми от тежестта му и от необичайното й положение. Макар че й беше притъмняло от уплаха и изтощение, Меги усети надигането на някаква голяма сила, а когато той влезе в нея, силен писък се изтръгна от гърлото й.
— Млъкни! — изсъска той, махна ръка от косата й и затисна устата и. — Искаш всички в този проклет хотел да помислят, че те убивам ли? Кротувай и няма да те боли повече, отколкото трябва! Кротко, кроткооооо!
Тя се бореше като обезумяла да се освободи от това противно, болезнено нещо, но той я притискаше с цялата си тежест, а ръката му заглушаваше виковете й и мъчението продължаваше. Не стига че беше съвсем суха, защото той не я беше възбудил, но и още по-сухият презерватив жулеше и протриваше тъканите й, докато той се движеше напред-назад все по-бързо и по-бързо, а дъхът му започваше да свисти между зъбите му; после някаква внезапна промяна го накара да притихне, да потръпне, да преглътне шумно. Болката се притъпи до смъдене и за голямо нейно облекчение той се свлече от нея и легна по гръб, задъхан.
— Следващия път ще ти бъде по-добре — успя да й каже. — Жената винаги я боли първия път.
„А защо не ми го каза по-рано?“ — искаше да му изкрещи тя, но нямаше сили да продума, обзета изцяло от желанието да умре. Не само поради болките, а и от откритието, че за него тя не беше човек, а някакъв бездушен инструмент.
Точно толкова я боля и втория път, и третия. Ядосан, защото очакваше неприятното й усещане (както той си го представяше) да изчезне магически след първия път и не можеше да разбере защо тя продължава да се съпротивява и да вика, Люк се разсърди, обърна й гръб и заспа. Сълзите й се стичаха встрани от очите към косата й, тя лежеше по гръб и се молеше да умре или поне да се върне в Дройда.
Същото ли бе имал пред вид отец Ралф преди години, като й говореше за скритите пътища, свързани с това да имаш деца? Чудесен начин да узнае какво е искал да каже! Нищо чудно, че бе предпочел да не й обяснява подробно. Но на Люк това нещо трябва да му е харесало, щом го направи три пъти почти едно след друго. Явно, него не го боли. И тя усети, че го намразва… и Люк, и това, което й правеше.
Изтощена и така разранена, че всяко движение беше мъка, Меги едва-едва се обърна настрани, с гръб към Люк, и се разхлипа във възглавницата. Сънят бягаше от очите й, а Люк спеше толкова дълбоко, че нейните плахи движения не промениха дори ритъма на дишането му. Той спеше кротко — нито хъркаше, нито се въртеше и докато чакаше да съмне, тя си мислеше, че ако ставаше въпрос само да спят заедно, на нея би и било приятно с него. Утрото настъпи така бързо и безрадостно, както и нощта, стори й се особено, че не чува кукуригането на петли и другите звуци на осъмващата Дройда с овцете, конете, прасетата и кучетата.