Люк се събуди и се обърна, тя усети как я целуна по рамото, но беше толкова уморена, толкова й беше мъчно за в къщи, че забрави дори да се покрие от приличие.
— Я да те видим сега, Мегън — заповяда той, като я хвана за хълбока. — Обърни се като послушно момиче.
Всичко й беше безразлично тази сутрин. Меги се обърна, попримига и го загледа унило.
— Не ми харесва това име Мегън — каза тя, неспособна да възроптае по друг начин. — Бих искала да ме наричаш Меги.
— А на мен не ми харесва Меги. Но щом ти е толкова неприятно, ще ти викам Мег. — Погледът му се плъзна унесено по тялото й. — Каква хубава фигура имаш. — Той докосна едната й гръд със сплесканото невъзбудено зърно. — Особено това. — Като сбута накуп възглавниците, той се облегна на тях засмян. — Хайде, Мег, целуни ме. Сега е твой ред да ме любиш и може да ти е по-приятно, а?
„Не искам да те целувам никога вече, докато съм жива“ — мислеше си тя и гледаше дългото тяло с изпъкнали мускули, по гърдите сплетени снопчета тъмни косми, които се спущаха надолу по корема му в тънка ивица и после се сгъстяваха като храстче, от което се подаваше измамно малък и безобиден израстък, който можеше да причини толкова болка. Колко космати бяха краката му! Меги беше израснала между мъже, които не сваляха нищо от облеклото си в присъствието на жени, но разкопчаните им в горещината ризи откриваха космати гърди. Но те бяха светли мъже и не й бяха неприятни; този тъмнокос мъж й беше чужд и я отвращаваше. Косата на Ралф също беше тъмна, но тя добре си спомняше колко гладки и чисти бяха мургавите му гърди.
— Чуваш ли какво ти казвам, Мег! Целуни ме.
Тя се наведе над него и го целуна, той взе в шепи гърдите й и не я оставяше да отдели устните си от неговите, после хвана едната й ръка и я плъзна към слабините си. Сепната, тя отдели неохотно устни от неговите да погледне какво е това, което се променяше и растеше в дланта й.
— О, моля те, Люк, недей пак! — извика тя. — Моля те, недей! Моля те, много те моля!
Сините му очи се впиха в нея.
— Толкова ли те боли? Добре, ще направим нещо друго, само че опитай, се за бога, да проявиш малко желание.
Като я изтегли върху себе си, той разтвори краката й, повдигна й раменете и хвана гърдите й, както бе направил в колата онази нощ, когато тя реши да се омъжи за него. Участвайки само с тялото си, Меги го изтърпя: поне не влезе в нея и болката беше само от движението. Колко странни са мъжете — правят това, като че ли е най-приятното нещо на света. Отвратително, подигравка с любовта. Ако не се надяваше, че този беше начинът да има бебе, Меги решително би отказала да участва.
— Намерих ти работа — заяви Люк на закуска в столовата на хотела.
— Какво? Преди да съм подредила дома ни както трябва ли, Люк? Преди още да имаме дом?
— Няма смисъл да наемаме жилище, Мег. Аз ще режа тръстика — уредих вече. Най-добрата група резачи в Куийнсленд е съставена от шведи, поляци и ирландци, води ги едно момче на име Арне Свенсон и докато ти спеше след пътуването, аз се срещнах с него. Не му достигал един човек и е готов да опита с мен. Това значи, че ще живея в бараките заедно с другите. Ще работим шест дни в седмицата от изгрев до залез. И не само това, а ще се местим нагоре-надолу по крайбрежието — където ни повикат. Какво ще спечеля, зависи от това колко тръстика ще режа, а ако ме приемат в групата на Арне, ще изкарвам на седмица по двадесет лири и повече. Двадесет лири на седмица! Представяш ли си?
— Да не искаш да кажеш, че няма да живеем заедно, Люк?
— Не можем, Мег! Мъжете няма да искат жена при тях, а каква полза да живееш сама в цяла къща? По-добре е и ти да работиш: така ще съберем повече пари за нашата ферма.
— Но къде ще живея? И каква работа мога да върша? Тук няма стада.
— Да, за жалост. Затова ти намерих работа и квартира, Мег. Ще получаваш безплатна храна и аз не ще трябва да харча за издръжката ти. Ще работиш като прислужничка в Химелхох, имението на Лудвиг Мюлер. Той е най-големият собственик на плантации със захарна тръстика в околността, а жена му е инвалид и не може сама да се оправя с домакинството. Утре сутринта ще те заведа там.
— А кога ще те виждам, Люк?
— Неделен ден. Луди знае, че си младоженка и няма да се сърди, ако изчезваш в неделя.
— Тъй ли? Няма що, наредил си всичко, както искаш.
— Ами да. Но, Мег, ние ще станем много богати! Ще работим здравата, ще пестим всяко пени и не след дълго ще си купим най-хубавата ферма в Западен Куийнсленд. Нали имам четиринадесет хиляди в банката на Гили, към тях всяка година се добавят по още две хиляди, а ние с теб можем да печелим по хиляда и триста, ако не и повече на година. Няма да е за дълго, мила, обещавам ти. Хайде, засмей се и направи за мен тази жертва! Защо да се задоволяваме с някоя къща под наем; ами че колкото по-усилено работим сега, толкова по-скоро ще шеташ в собствена кухня.