Очевидно Люк и Арне бяха много известни и много харесвани. Колко ли често идваха без нея тук? И какво ли ги е прихванало да я доведат сега? Тя въздъхна и се облегна на стената. Другите жени я оглеждаха с любопитство, особено заради венчалната й халка. Люк и Арне имаха много почитателки, а тя самата беше обект на също толкова много женска завист. Какво ли биха си помислили, ако им кажа, че онзи здравият, смуглият, който ми е съпруг, ме е виждал точно два пъти през последните осем месеца, а за леглото изобщо не се сеща. Я ги виж ти надутите контета! И при това не са шотландци, а само се преструват, защото знаят колко са привлекателни в тези дрехи и искат да са център на внимание. Ах, вие красавци-измамници! Толкова сте влюбени в себе си, че нямате нужда от ничия друга любов.
Към полунощ жените се оказаха съвсем пренебрегнати, насядали покрай стените, гайдите пак писнаха и започнаха истинските танци. Цял живот, колкото пъти чуеше гайда, Меги щеше да се връща мислено в тази плевня и каре да се мернеше пред очите й, щеше да й напомня за тази вечер. Такава феерия от звуци и вихрени багри, от жизненост и бликаща енергия беше незабравим спомен, който се запечатваше с цялото си очарование завинаги дълбоко в съзнанието.
Дойде ред да кръстосат мечове; двама мъже с полички на клана Макдонълд от Слийт вдигнаха нагоре ръце и извили длани като балетисти, запристъпваха тържествено и много внимателно между остриетата — сякаш върховете на оръжията всеки момент щяха да се забият в гърдите им.
Пронизителен писък на гайда се издигна над леката мелодия, засвириха „Всички сини шапки оттатък границата“, мечовете бяха прибрани и мъжете до един се завъртяха във вихрен танц, залавяха се за ръце и пак се пущаха, развяваха се плисета. Изредиха всички танци, тропотът на краката им по дъсчения под отекваше между мертеците на тавана, токите на обувките им бляскаха и всеки път, когато се сменяше ритъмът, някой отмяташе назад глава и издаваше пронизителен протяжен вик, който подемаха и други мощни гърла. А през това време жените стояха и гледаха съвсем забравени.
Наближаваше четири сутринта, когато забавата свърши. Навън ги чакаше не ледено свеж въздух като в Блеър Ейтъл или Скай, а задухът на тропическата нощ с едрата натежала луна, която едва се влачеше по безмълвните, осеяни със звезди небеса, и всичко това потънало в миазмите на мангрото и блатото. Докато Арне подкара скърцащия стар „Форд“, до ушите на Меги достигнаха заглъхващите жални звуци на „Цветя на гората“, с които подканваха гостите да се разотиват. Всеки в своя дом. А къде беше нейният дом?
— Е, хареса ли ти? — попита Люк.
— Щеше да ми е по-приятно, ако бях потанцувала още — отвърна Меги.
— Какво? На кейли? Остави тези работи, Мег! На такова място танцуват само мъжете, но ние бяхме така добри да ви позволим и на вас, жените.
— Май доста неща се оказват само за мъжете, особено ако са хубави и приятни.
— Съжалявам! — рече Люк хладно. — А пък аз си мислех, че ще ти е приятно да се разведриш, и затова те доведох. Можех и да не го правя. Така че, ако не си ми благодарна, няма да те водя друг път.
— Ти и без това едва ли имаш намерение да ме вземаш друг път със себе си — отвърна Меги. — Не е полезно да ме допускаш в живота си. През последните няколко часа научих много работи, но не онова, което ти би искал да ме научиш. Не можеш вече така лесно да ме заблуждаваш, Люк. И без това ми дотегна и ти, и животът, който водя, и всичко!
— Шшшшшт! — изсъска той, скандализиран. — Не сме сами!
— Тогава ела сам! — сопна му се тя. — Кога ли изобщо съм останала насаме с теб за повече от две-три минути?
Арне спря в подножието на хълма Химелхох и се ухили на Люк със съчувствие.
— Върви, друже — каза му той. — Изпрати я, аз ще те почакам. Няма нужда да бързаш.
— Сериозно ти говоря, Люк — поде пак Меги, щом се отдалечиха достатъчно от Арне. — Червеят вече надига глава, чуваш ли? Знам, че се заклех да ти се подчинявам, но ти се закле да ме обичаш и да се грижиш за мен — значи, и двамата сме лъгали! Искам да се върна у дома в Дройда!
Той си помисли за нейните две хиляди лири годишно, които ще престанат да бъдат внасяни на негово име.
— О, Мег! — Гласът му звучеше безпомощно. — Слушай, скъпа, няма да е за дълго, обещавам ти! А това лято вече наистина ще те взема в Сидни с мен. Давам ти думата на един О’Нийл! В къщата на лелята на Арне се освобождава едното жилище и можем да останем там цели три месеца и да прекараме чудесно! Потърпи да поработя на тръстиката още година, година и нещо, а после ще си купим чифлик и ще се установим в него. Нали?