Като им съобщи какво пише Люк, те много се зарадваха, но останали насаме, споделиха съмненията си.
— Главата си залагам, че този негодник ще намери някакво оправдание да се измъкне без нея — каза Ан на Луди.
Люк беше наел един автомобил и дойде да вземе Меги рано сутринта. Изглеждаше отслабнал, сбръчкан и прежълтял, като че беше излязъл от саламура. Разтревожена, Меги му подаде куфара си и се настани до него.
— Каква е тази болест на Вейл, Люк? Казваш, че не е опасна, но очевидно си бил много зле.
— О, нещо като жълтеница, от която всички резачи на тръстика се разболяват рано или късно. Пренасят я плъховете из тръстиката и се заразяваме чрез някоя рана или драскотина. Но нали съм силен, не я прекарах много тежко в сравнение с другите. Докторите казват, че за нула време ще бъда пак здрав като камък.
Пътят водеше към вътрешността и се изкачваше по една дълбока клисура, обрасла с тропическа растителност, а в дъното й бучеше и се пенеше буйна река; на едно място величествен водопад се спущаше някъде отгоре, за да се влее в нея, препречвайки пътя. Те минаха между скалата и падащата под наклон вода — под мокра и блестяща арка от фантастични светлини и сенки. Колкото по-нагоре се изкачваха, въздухът ставаше по-хладен, свеж и много приятен. Меги беше забравила колко добре се чувства на студено. Джунглата се притискаше към тях толкова гъста, че никой не дръзваше да проникне в нея. В по-голямата си част тя бе почти непрогледна, с преплитащи се зашумени лиани, които висяха между дърветата, непрекъснати и безкрайни като някакво гигантско покривало от зелено кадифе, метнато върху гората. Там, където покривалото бе леко повдигнато, Меги зърваше прелестни цветя и пеперуди, паяжини като колела със спици, а вместо главина — по един красив пъстър паяк, застанал неподвижно, приказни гъби, впити в стъбла, обрасли с мъх, птици с дълги, проточени по земята червени или жълти опашки.
Езерото Ийчъм беше разположено на върха на платото и изглеждаше идилично сред девствената природа. Преди да се смрачи, те излязоха да се поразходят на верандата на пансиона и да погледат спокойната повърхност на езерото. Меги искаше да види огромните прилепи, наречени летящи лисици, които с хиляди кръжаха като прокобници над местата, където намираха храна. Бяха чудовищни и отвратителни, но изключително плахи и съвсем безобидни. Представляваха внушителна гледка, като се приближаваха на пулсиращи маси на фона на небе от разтопен метал; Меги беше свикнала да ги гледа и от верандата на Химелхох.
А колко беше приятно да потъне в мекото хладно легло — да не трябва да лежи неподвижно, докато мястото й се овлажни от пот, а после внимателно да се мести встрани, знаейки, че то и без това няма да изсъхне. Люк измъкна от куфара си плоска кафява кутийка, извади от нея шепа малки кръгли неща и ги нареди на нощното си шкафче.
Меги посегна към едно и го заразглежда.
— Какво е това? — попита тя, любопитна.
— Презервативи. — Той беше забравил за решението си от преди две години да не й казва, че взима предпазни мерки. — Слагам си го, преди да бъда с теб. Иначе може да направя бебе, а това не бива да става, преди да си купим фермата. — Той седеше гол на леглото, с щръкнали ребра и тазови кости, но сините му очи блестяха; пресегна се и хвана ръката й, която държеше презерватива в своята. — Наближава, Мег, още малко. Както гледам, още пет хиляди лири и ще си купим най-хубавия имот западно от Чартърс Тауърс.
— Тогава все едно, че си го купил — каза му тя с доста спокоен глас. — Ще пиша на епископ де Брикасар и ще го помоля да ни заеме парите. Той няма да ни иска лихва.
— Как не! — сопна й се той. — По дяволите, Мег, къде ти е гордостта? Ще си изработим всичко сами и никакви заеми! Никога през живота си не съм взимал назаем и едно пени и нямам намерение тепърва да го правя.
Тя почти не го чуваше, а широко разтворените й очи го гледаха през пурпурна мъглявина. Никога досега не е била така разгневена! Измамник, лъжец, егоист! Как смееше да постъпва така с нея, да я лишава с хитрост от дете, да я накара да повярва, че изобщо има намерение да става фермер! Та той си е намерил вече мястото в живота — при Арне Свенсон и при захарта.
Прикривайки много добре гнева си за своя голяма изненада, тя насочи отново вниманието си към малкото гумено кръгче в ръката си.
— И какво казваш за тези неща? Как могат да ме предпазят от бебе?
Той се доближи до нея и от допира на телата им тя потръпна — от възбуда, помисли си той; от отвращение, съзнаваше тя.
— Нищо ли не знаеш, Мег?
— Не — излъга тя. Но лъжата не се отнасяше за презервативите, защото за тях наистина никъде не се споменаваше.