Ан извади кърпичката си, избърса си очите и се опита да се усмихне.
— Ей, какви сме ревливи! Но аз те разбирам, Меги, наистина те разбирам. С Луди сме женени от десет години и това е единственото щастливо време в живота ми. Разболях се от детски паралич, когато бях на пет години, и останах така. Бях убедена, че никой няма да ме погледне. И така беше, бог ми е свидетел. Като срещнах Луди, бях на трийсет години и си изкарвах прехраната като учителка. Той беше десет години по-млад от мен и не можех да му повярвам, като ми каза, че ме обича и иска да се ожени за мен. Не е ли ужасно, Меги, да съсипеш живота на един толкова млад човек? Цели пет години се мъчех да го отблъсна, но той беше непреклонен. Тогава се омъжих за него и съм щастлива. И той твърди, че е щастлив, но аз не съм сигурна. Той трябваше да се откаже от много неща, дори и от деца, и вече се е състарил повече и от мен, клетият.
— Това е от живота тук и от климата, Ан.
Дъждът спря така внезапно, както беше завалял. Показа се слънцето и над парите дъгата се опна на небето в цялата си пищност. Връх Бартл Фрир се появи виолетов между облаците, които вятърът отнасяше.
Меги пак заговори:
— Ще замина. Благодарна съм ви, че сте помислили за това, може би то наистина ми е необходимо. Но няма ли Джъстийн да ви създава грижи?
— Какво говориш, не, разбира се! Луди е уредил всичко. Ана-Мария, която работеше при мен, преди ти да дойдеш, има по-малка сестра, Анунциата, която иска да стане медицинска сестра в Таунсвил. Но ще навърши шестнадесет години едва през март, а краят на учебната й година е след няколко дни. Така че, докато теб те няма, тя ще дойде тук. Анунциата има опит в гледането на деца — в семейство Тезориро е пълно с бебета.
— Остров Матлък. Къде е това?
— Близо до протока Уитсънди на Големия бариерен риф. Съвсем тихо и уединено място, посещавано предимно от младоженци. Представи си го — отделни вилички, вместо голям хотел, не се налага да се храниш в обща столова и да бъдеш любезна с хора, с които не ти се и говори. А по това време на годината е почти пусто заради летните циклони. Дъждовете не са проблем, но хората не обичат да ходят там през лятото. Може би защото повечето от курортистите там идват от Сидни и Мелбърн, където лятото и без това е хубаво. Но за юни, юли и август южняците си запазват там място три години предварително.
13
В последния ден на 1937 Меги се качи на влака за Таунсвил. Курортът й едва сега започваше, но тя вече се чувстваше много по-добре, защото беше оставила зад гърба си вонята на меласа в Дъни. Таунсвил, най-голямото селище на Северен Куийнсленд, беше процъфтяващ град с няколко хиляди жители, обитаващи наколни жилища. Поради малкото време между пристигането на влака и тръгването на кораба Меги не успя да разгледа града, но, от друга страна, бе доволна, че, бързайки към пристанището, не й оставаше време да мисли — след онова кошмарно пътуване през Тасманско море преди шестнадесет години не очакваше нищо добро от тридесет и шест часа на кораб, много по-малък от „Уахин“.
Но се оказа съвсем различно: корабът се плъзгаше леко по огледалното море и тя беше вече на двадесет и шест, а не на десет години. Времето беше спокойно — единият циклон бе отминал, а другият още не беше дошъл. Морето си почиваше. И макар да бе още пладне, Меги легна и спа дълбоко, докато стюардът я събуди в шест часа сутринта с чаша чай и чиния сладки бисквити.
Горе от палубата видя една съвсем различна Австралия. По високото, ясно, леко безцветно небе едно розово-перлено сияние се стелеше над източния хоризонт на морето, все по-нагоре и по-нагоре, докато слънцето застана на хоризонта и светлината загуби пурпура на зазоряването: настъпи денят. Корабът безшумно се носеше по водата, толкова бистра зад борда, че като погледнеше надолу, виждаше морави на цвят пещери и силуетите на стрелкащите се риби. В далечината морето беше тъмносиньо със зеленикав оттенък и беше изпъстрено с виненочервени петна от водорасли или корали, а навсякъде из него — спонтанно като кристали в силиций — никнеха островчета с брегове, целите в палми и блестящ бял пясък: островчета с високи планини и джунгли или ниски островчета, почти на нивото на водата, обрасли в храсталаци.