— Истинските коралови острови са плоски — обясняваше един моряк. — Ако образуват окръжност и затварят лагуна, наричат се атоли, но ако са само част от риф, подал се над водата, наричат се просто риф. Хълмистите острови са в същност върхове на планини, които пак са оградени от коралови рифове и имат лагуни.
— Къде е остров Матлък? — попита Меги.
Морякът я погледна с любопитство: сама жена да отива на остров като Матлък, посещаван все от младоженци?
— Сега се спущаме по Уитсънди и после ще се насочим към тихоокеанския край на рифа. Едната страна на Матлък е към океана и в нея се разбиват големите вълни, които идват като експресен влак от стотици мили в Пасифика и така бучат, че и мислите ви ще заглушат. Представяте ли си да се носите върху гребена на една вълна по протежение на стотици мили? — И той въздъхна някак с копнеж. — Ще стигнем в Матлък преди залез, госпожо.
Един час преди слънцето да залезе, корабчето вече се люшкаше в дирята на прибоя, чиято пяна се вдигаше като стена от водни пръски в небето на изток. Кей на високи подпори, дълъг почти цяла миля, се полюляваше през рифа, открит сега от отлива, а зад него се виждаше висок скалист бряг, който не отговаряше на представата на Меги за тропическата красота. Един възрастен човек стоеше там и чакаше, помогна й да слезе от кораба на кея и пое куфарите й от един моряк.
— Добре сте дошли, мисис О’Нийл — поздрави я той. — Аз съм Роб Уолтър. Надявам се, че съпругът ви все пак ще успее да пристигне. Скучно е на Матлък по това време на годината — то си е зимен курорт.
Вървяха един до друг по разклатените дъски, гаснещото слънце стапяше коралите, които отливът беше открил, а страховитото море беше разбунено отражение с пурпурната си пяна.
— Добре, че е отлив, иначе пътуването е голяма мъка. Виждате ли онази мъглявина на изток? Това е самият ръб на Големия бариерен риф. Но и Матлък е едва-едва свързан с него: ще усетите как островът се разтърсва от време на време от ударите на вълните там. — Той й помогна да се качи в колата. — Това е ветровитата страна на Матлък — дива и неприветлива, нали? Но почакайте да видите другата — тогава ще говорим!
Те профучаха със скоростта, позволена на единствената кола на острова, по тесен път от крехки коралови клонки, покрай палми и през гъсти шубраци, а от едната им страна се извисяваше хълм, дълъг няколко мили през острова.
— Ах, колко е красиво! — възкликна Меги.
Бяха излезли на друг път, който минаваше покрай заливчетата с пясъчна ивица по брега откъм лагуната с форма на полумесец. Навътре се виждаше още пяна, където океанът се разбиваше в прелестна дантела с рифа на лагуната, но в самата лагуна морето беше тихо и спокойно като гладко сребърно огледало, обагрено тук-там с бронз.
— Островът е широк четири мили и дълъг осем — обясняваше водачът й. Минаха покрай широка бяла сграда с просторна веранда, вдадена навътре, и прозорци като на магазин.
— Смесеният магазин — каза той с жест на собственик. — Там живея с госпожата и тя не е май много доволна, дето идвате сама жена, слушайте какво ви казвам. Мисли, че ще ме прелъстят, както казва тя. Добре, че от бюрото казаха, че искате пълно спокойствие и тишина, та малко се поуспокои, като приготвих за вас най-отдалечената вила. Жив човек няма наоколо. Можете да си се разхождате и без дрехи — няма кой да ви види. А ако ви трябва нещо, само вдигнете телефона и аз ще ви го донеса. Няма смисъл да се разкарвате чак дотук. И каквото ще да приказва госпожата, ще идвам веднъж на ден, към залез, да виждам дали сте добре. Гледайте по това време да си бъдете в къщи и да сте прилично облечена, в случай че госпожата поиска да я повозя.
Вилата — едноетажна постройка с три стаи — си имаше собствена дъгообразна ивица бял пясъчен плаж между два ската на хълма, които се губеха в морето. Пътят свършваше дотук. Вътре беше скромно обзаведена, но много удобна. Островът разполагаше със собствен генератор за електричество и във вилата имаше малък хладилник, електрически лампи, обещания телефон и даже радиоапарат. Тоалетната беше с автомат, в банята имаше течаща вода — по-съвременно уредено, отколкото в Дройда или Химелхох — помисли си Меги развеселена. Ясно, че повечето посетители са от Сидни или Мелбърн — те така са привикнали с цивилизацията, че вече не могат без нея.
Роб я остави и забърза към ревнивата си госпожа, а Меги разопакова багажа и огледа владенията си. Голямото двойно легло беше по-удобно от кушетката в първата й брачна нощ. Но нали това беше раят на младоженците и гостите с право биха искали поне хубаво легло, а клиентите на хотела в Дъни бяха обикновено толкова пияни, че не възразяваха срещу издънените пружини. И хладилникът, и шкафовете над него бяха претъпкани с храна, а върху кухненската маса имаше голяма кошница, пълна с банани, ананаси и манго. Трябваше само да спи добре и да се храни добре.