— Не отричам, че парите помогнаха, но се ожених за нея, понеже ми харесваше повече от всички други.
— Само ти харесваше, нали? А за любов няма ли да кажеш нещо?
— Любов ли? Какво е любов? Женски фантазии и нищо повече. — Той отмести поглед от люлката и от неспокойните тъмно бели очи, защото не беше сигурен дали човек с такива очи не разбира какво се говори. — А ако си свършила да ме хокаш, кажи къде е Мег.
— Не беше добре и я накарахме да замине за известно време. И не се паникьосвай! Не с твоите пари. Надявах се да те убедя да отидеш при нея, но виждам, че е невъзможно.
— Изключено е. Арне и аз тръгваме тази вечер за Сидни.
— Какво да кажа на Меги, като се върне?
Той вдигна рамене, умирайки от нетърпение да си тръгне.
— Каквото искаш. Кажи й да почака още малко. А като се е заела със семейството, не бих имал нищо против един син.
Като се подпря на стената, Ан се наведе над тръстиковата люлка и взе бебето на ръце, после успя някак да стигне до леглото и да седне. Люк не понечи да й помогне, нито да поеме детето — сякаш се плашеше от дъщеря си.
— Върви си, Люк, ти не заслужаваш това, което имаш. Не мога да те гледам. Върни се при твоя проклет Арне и тази ваша тръстика да си чупите гърбовете!
На вратата той се спря.
— Как я беше нарекла? Забравих й името.
— Джъстийн, Джъстийн, Джъстийн!
— Какво глупаво име — подхвърли той и излезе.
Ан остави Джъстийн на леглото и избухна в ридание. По дяволите всички мъже с изключение на Луди, по дяволите! Дали не беше тази нежна, сантиментална, почти женствена жилка у Луди, която го правеше способен да обича? Прав ли беше Люк? Не беше ли това наистина само женска фантазия? Или чувство, което са способни да изпитват единствено жените и може би само онези мъже, у които има нещо от жената? Никоя жена не би могла да задържи Люк и не го е задържала. Онова, което той искаше, не би могла да му даде никоя жена.
Но на другия ден Ан се поуспокои и разбра, че усилията й не са били напразни: сутринта се получи картичка от Меги, която беше във възторг от остров Матлък и пишеше колко добре се чувствува. Значи, все пак е имало полза. Меги се възстановява. Щеше да се върне, като стихнат мусоните, и да се заеме да сложи ред в живота си. Ан реши да не й съобщава за Люк.
Докато Нанси (съкратено от Анунциата) изнасяше Джъстийн на предната веранда, Ан куцукаше след нея, захапала между зъбите кошничка, в която имаше всичко необходимо за бебето — чисти пелени, кутия с пудра и играчки. Тя се настани в един тръстиков стол, пое бебето от Нанси и започна да го храни от биберона с „Лактоген“, който Нанси беше затоплила. Беше много приятно, животът й се виждаше хубав: беше направила всичко възможно да вразуми Люк, а ако не беше успяла, Меги и Джъстийн поне щяха да останат в Химелхох още малко. Тя не се съмняваше, че в края на краищата Меги ще разбере, че няма надежда да спаси брака си с Люк, и тогава ще се върне в Дройда. Но Ан се боеше от този ден.
Червена английска спортна кола се приближи с рев по пътя от Дъни и се заизкачва по дългата стръмна пътека — нова и скъпа кола, гюрукът — закопчан с кожени ремъци, сребристите тръби на ауспуха блестяха, зелената боя лъщеше. Отначало Ан не можа да познае мъжа, който прескочи ниската врата, защото беше облечен по тукашному, само с къси панталони. „Ей, че хубавец! — помисли си тя, като го гледаше одобрително и с чувството за нещо познато, докато той взимаше стъпалата по две наведнъж. — Ако Луди не ядеше толкова много, и той щеше да има такава фигура. А, ами че той не е хлапак, я виж как хубаво са посребрени слепоочията му — къде може резач на тръстика да изглежда така?“
Когато спокойните, равнодушни очи се спряха върху нейните, тя разбра кой беше дошъл.
— Боже мой! — възкликна Ан и изпусна биберона.
Той го вдигна, подаде й го и се облегна на парапета срещу нея.
— Нищо му няма. Гумата не се допря до земята — продължавайте да я храните спокойно.
Бебето се размърда недоволно. Ан пъхна биберона в устата му и едва пое въздух да отвърне:
— Ваше преосвещенство, каква изненада! — Погледът й закачливо се плъзна по него. — Трябва да призная, че така още по-малко приличате на архиепископ. Винаги съм си представяла архиепископите пълни и самодоволни.
— В момента наистина не съм архиепископ, а само свещеник в добре заслужен отпуск, затова ме наричайте само Ралф. Това ли същество измъчи Меги толкова много, когато бях тук последния път? Дайте да я подържа. Мисля, че ще мога да я храня както трябва.
Той седна на един стол до Ан, взе бебето и биберона и продължи да го храни, небрежно кръстосал крака.