— Виждаш ли, Ралф? Откакто бях в Австралия, се пристрастих към следобедния чай. В кухнята ми се научиха да го правят вече доста добре. — Той вдигна ръка, когато архиепископът посегна към чайника. — Недей! Аз ще го сервирам. Приятно ми е да играя ролята на домакин.
— Видях много черни ризи по улиците на Генуа и Рим — каза архиепископ Ралф, като гледаше как кардинал Виторио налива чая.
— Това са специалните кохорти на Дучето. Предстоят ни тежки времена, Ралф. Светият отец е категоричен, че не трябва да има разрив между Църквата и правителството на Италия и както винаги е прав… Каквото и да става, трябва да запазим правото си да служим на всички наши чеда дори ако една война ги раздели и ги накара да се бият едни срещу други в името на католическия бог. Независимо на чия страна са сърцата и чувствата ни, трябва да положим всички усилия да запазим Църквата настрана от политическите идеи и кавгите между държавите. Извиках те да дойдеш, понеже съм убеден, че лицето ти няма да издаде какво става в ума ти, независимо какво виждат очите ти, и освен това, защото имаш усет към дипломацията, какъвто рядко съм срещал.
Архиепископ Ралф се усмихна горчиво.
— Грижите се за кариерата ми въпреки всичко. Чудя се: какво би било, ако не бях ви срещнал?
— О, щеше да станеш архиепископ на Сидни — отвърна негово преосвещенство с лъчезарна усмивка. — Но човек не решава сам съдбата си. Срещнахме се, защото е трябвало, така както трябва сега да работим заедно за Светия отец.
— Такъв път няма да ни изведе до успешен край — върна се към темата архиепископ Ралф. — Резултатът от безпристрастието винаги е еднакъв: никой няма да ни обича и всички ще ни осъдят.
— Знам това, знае го и негово светейшество. Но няма какво друго да направим. А нищо не може да ни попречи да се молим насаме за скорошното поражение на дучето и фюрера, нали?
— Наистина ли мислите, че ще има война?
— Не виждам как би могла да бъде избягната.
Котката на негово високопреосвещенство с величествена походка напусна ъгъла, в който спеше, и скочи върху пурпурния скут малко тромаво, защото остаряваше.
— А, Шеба! Поздрави стария си приятел Ралф, когото някога предпочиташе пред мен.
Сатанинските жълти очи дръзко погледнаха архиепископ Ралф и замижаха. Двамата мъже се разсмяха.
15
Дройда се беше сдобила с радио. Прогресът беше стигнал и до Гилънбоун — австралийската радиостанция най-сетне докара средство за развлечение, което да съперничи на масовото подслушване на телефонните разговори. Самият радиоапарат беше грозноват предмет в кутия от орех и стоеше върху малкото изящно бюро във всекидневната, а автомобилният акумулатор, който го захранваше, беше скрит в шкафчето отдолу.
Сутрин мисис Смит, Фий и Меги го включваха, за да чуят какво става в района на Гилънбоун и какво ще е времето, а вечер Фий и Меги го настройваха на австралийската радиостанция за новините по света. Беше им необичайно да установяват така бързо връзка с външния свят, да слушат за наводнения, пожари и дъждове във всички части на страната, за неспокойната Европа, за политиката на Австралия и вече нямаха нужда от Блуи Уйлямс и неговите остарели вестници.
Когато в петък на 1 септември в националната информационна емисия съобщиха, че Хитлер е нахлул в Полша, само Фий и Меги бяха в къщи да чуят, но и двете не обърнаха никакво внимание. Такива предположения имаше от месеци, пък и Европа беше почти на другия край на света. Събитията там не засягаха Дройда — центъра на тяхната вселена. В неделя, на 3 септември, всички мъже — а те се интересуваха какво става в Европа — се прибраха от пасищата за литургията на отец Уоти Томас. Но нито Фий, нито Меги се сетиха да им кажат новината от петък, забрави и отец Уоти, който бързаше за Нарингенг.
И тази вечер включиха по навик радиото за новините, но вместо бодрия глас с безупречен оксфордски акцент на говорителя, разнесе се тържественият, чисто австралийски говор на министър-председателя Робърт Гордън Мензиъс:
Сънародници австралийци! Мой горчив дълг е да ви уведомя, че поради продължаващото нашествие на Германия в Полша, Великобритания се видя принудена да й обяви война, а това означава, че и Австралия е във война…
Очевидно амбицията на Хитлер не е да обедини всички германци в обща държава, а да включи в тази държава колкото може повече завладени със сила други държави. Ако това продължи, не може да има сигурност в Европа, нито мир в света… Без съмнение там, където е Великобритания, са и народите на цялата британска общност… За да издържим и ние, и майка Англия, най-важното е да не спираме производството, да продължим да изпълняваме професионалните си задължения, да поддържаме деловия живот и заетостта на работната ръка, да бъдем силни. Убеден съм, че каквито и да са чувствата ни, Австралия е готова да премине през това изпитание.