Фий се засмя широко, с истинско задоволство.
— Някога мислех, че да имаш синове, е по-хубаво, отколкото да имаш дъщеря, но съм грешила. Радвам ти се, Меги, радвам ти се така, както не мога да се радвам на синовете си. Дъщерята я чувствуваш като равна на теб. А със синовете не е така. Те са само безпомощни кукли, с които се ограждаме, и в един момент им нанасяме съкрушителен удар.
Меги се втренчи в нея.
— Ти си безпощадна. Кажи ми тогава в какво сме сгрешили.
— В това, че сме се родили — отвърна Фий.
Хиляди и хиляди мъже се връщаха по домовете си, сваляха войнишките униформи и широкополите войнишки шапки и обличаха цивилни дрехи. Лейбъристкото правителство, което още беше на власт, обърна поглед към големите имения в западните равнини и към по-големите чифлици във вътрешността на континента. Не беше справедливо толкова много земя да принадлежи само на едно семейство, докато хората, служили на Австралия, няма къде да се приютят, пък и страната се нуждаеше от по-интензивно селско стопанство. Шест милиона живееха върху територия, голяма колкото САЩ, но само шепа от тези шест милиона притежаваха земята. Така че най-обширните имения трябваше да се разделят и част от площта им да бъде предадена на ветераните от войната.
Бугела от 150 000 акра намаля на 70 000; двама завърнали се войници получиха по 40 000 акра от Мартин Кинг. Рудна Хуниш беше 120 000 акра и Рос Маккуийн трябваше да даде 60 000 акра на други двама току-що завърнали се войници. И така нататък. Правителството изплати, разбира се, компенсация на фермерите, но сумите бяха много по-малки, отколкото биха им предложили на свободния пазар. И ги заболя. О, как ги заболя! Но Канбера беше непреклонна: чифлици като Бугела и Рудна Хуниш трябва да бъдат разделени. Естествено никой фермер не се нуждаеше от толкова много земя, защото около Гили имаше процъфтяващи чифлици от по 50 000 акра.
Но най-много ги заболя, като разбраха, че този път войниците-фермери ще се справят. След Първата световна война повечето големи имения също бяха подложени на такова преразпределение, но то не беше направено както трябва, а новите скотовъдци нямаха нито подготовка, нито опит; постепенно фермерите си откупиха земите обратно от обезсърчените ветерани. Този път обаче правителството смяташе да финансира образованието и подготовката на скотовъдците.
Почти всички фермери бяха ревностни членове на земеделската партия и ненавиждаха по принцип лейбъристкото правителство, като го отъждествяваха с работническата класа в големите градове, с профсъюзите и с лекомислените според тях интелектуалци-марксисти. А най-силно ги засегна фактът, че Клийри, които бяха известни като привърженици на лейбъристите, не загубиха нито един акър от гигантската Дройда. Като собственост на католическата църква, чифликът не подлежеше на разделяне. Надигна се вой, който стигна чак до Канбера, но там се направиха, че не чуват. И със самочувствието си на най-влиятелната класа в страната скотовъдите бяха дълбоко оскърбени от факта, че онези, които държат камшика в Канбера, го размахват както си искат. Австралия беше федерация от много щати, чиито правителства почти нямаха власт.
А Дройда, подобно на великан в страната на лилипутите, процъфтяваше върху своите четвърт милион акра.
Дъждът идваше и отминаваше — понякога колкото трябва, друг път твърде много или твърде малко, но слава богу, нямаше вече суша като онази. Постепенно овцете се множаха и качеството на вълната им се подобри дори в сравнение с времето преди Голямата суша, а това беше голямо постижение. Всеки държеше в тайна умението си да отглежда овце. Заговори се за овните на Макс Фокинър край Уорън и всички започнаха да се надпреварват с него за наградата за най-добър овен и овца на великденския панаир в Сидни. Цената на вълната се покачваше главоломно. Европа, САЩ и Япония поглъщаха всяко влакно фина вълна, което Австралия произвеждаше. Другите страни изнасяха по-груба вълна за дебели тъкани и за килими, но само от копринените влакна на австралийските мериноси можеше да се прави онзи фин вълнен текстил, който се плъзгаше между пръстите като мека трева. А най-хубавата такава вълна идваше от черноземните равнини на Северозападен Нови Южен Уелс и от Югозападен Куийнсленд.
Като че ли след всичките горестни години най-сетне хората бяха справедливо възнаградени. Приходите на Дройда надхвърляха въображението: милиони лири годишно. Седнала на бюрото си, Фий сияеше от задоволство, а Боб нае още двама пастири. Да не бяха зайците, пасищните условия щяха да са идеални, но зайците бяха напаст, от която нямаше отърване.
И в Къщата животът стана изведнъж много приятен. Мрежите не пускаха нито една муха в помещенията и всички се чудеха как изобщо са карали преди. А това, че загрозяваха Къщата, се компенсираше от много преимущества, като например да могат да се хранят на открито на верандата, докато глицинията почуква с листенца по мрежата.