И жабите харесаха мрежата — мънички животинки, зелени на цвят, с тънка позлата. Те се прокрадваха по мрежата от външната й страна и сериозни и важни се втренчваха неподвижно в хората около трапезата. Внезапно някоя от тях подскачаше да улови пеперуда, едва ли не по-голяма от нея, и после пак се вцепеняваше, а две трети от пеперудата отчаяно пърхаше вън от препълнената й уста. Дейн и Джъстийн се забавляваха да следят за колко време жабата поглъща напълно една голяма пеперуда, като гледа съсредоточено през мрежата и на всеки десет минути вкарва по малко от пеперудата в гърлото си. Насекомото издържаше дълго и понякога все още се съпротивяваше, докато жабата поглъщаше остатъка от крилата й.
— Пфуй! Каква съдба! — смееше се Дейн. — Представяш ли си половината от теб да е още жива, докато другата половина я смилат?
Благодарение на страстта към книгите — традиция за Дройда — двете деца усвоиха чудесен речник още в ранна възраст. Те бяха интелигентни, будни и се интересуваха от всичко. Животът им беше пълен с удоволствия. Имаха си породисти понита, които растяха заедно с тях; не се съпротивяваха да учат на зелената кухненска маса на мисис Смит уроците от задочното училище; играеха в колибата си на евкалипта, имаха си котки, кучета, дори една опитомена гоана, която се оставяше да бъде водена за каишка и се обръщаше, като я повикат по име. Любимото им животно беше едно мъничко розово прасенце, умно като куче, което наричаха Игъл-Пигъл.
Далеч от градските тълпи, те боледуваха малко и никога не настиваха. Меги изпитваше ужас от детски паралич, дифтерит или някоя друга болест, от която биха могли да се заразят кой знае как, затова им даде всички ваксини, които имаше. Беше чудесен живот, наситен с физически дейности и духовни интереси.
Когато Дейн стана на десет години, а Джъстийн — на единадесет, изпратиха ги в пансион в Сидни — Дейн в „Ривървю“, както изискваше традицията, а Джъстийн в „Кинкопал“. Първия път, когато ги настани в самолета, Меги дълго гледа пребледнелите им, геройски овладени личица, вперени през прозореца, размаханите кърпички — те никога не се бяха отделяли от къщи. Тя много искаше да отиде с тях, да види как ще бъдат настанени, но всички бяха толкова против това, че тя отстъпи. Всички — от Фий до Джимс и Патси — смятаха, че и за двамата е по-добре да са сами.
— Не ги разглезвай — каза строго Фий.
Меги се почувствува раздвоена, когато „ДС-3“ се издигна сред облак прах и се олюля в искрящия въздух. Сърцето й се късаше за Дейн, а се радваше за Джъстийн. В чувството й към Дейн нямаше никаква двойственост: весел и уравновесен по нрав, той даваше и приемаше обичта естествено като дишането. Но Джъстийн беше едно мило, ужасно чудовище. Човек не можеше да не я обича, защото в нея имаше много неща, които заслужаваха обич: сила, душевна чистота, самостоятелност. Работата беше там, че тя не беше любвеобилна като Дейн, нито създаваше у Меги така приятното чувство, че е необходима. Не беше общителна, нито палава и имаше отчайващия навик да поставя хората в неизгодно положение, по-специално майка си. Меги откриваше у нея много от качествата на Люк, които я вбесяваха, но Джъстийн поне не беше скъперница. И Меги беше признателна дори за това.
Благодарение на добрата самолетна връзка децата можеха да прекарват и най-кратките си ваканции в Дройда. Но след първоначалния период на приспособяване и двамата обикнаха училището. Дейн винаги тъгуваше за Дройда, когато се връщаше в пансиона, но Джъстийн се чувствуваше в Сидни така, сякаш винаги беше живяла там, и когато беше в Дройда, мечтаеше да се върне в града. Йезуитите в „Ривървю“ не можеха да се нахвалят: Дейн беше отличен както в учението, така и на игрището. Затова пък монахините в „Кинкопал“ съвсем не бяха във възторг — кой ли с такива зорки очи и остър език като Джъстийн можеше да спечели симпатиите им? Един клас по-напред от Дейн, тя беше по-добра ученичка от него. Но само в класната стая.
„Сидни морнинг херълд“ от 4 август 1952 г. ги заинтригува. На първата му страница обикновено отпечатваха само една снимка — в средата горе — и тя беше към най-интересния материал за деня. Тези път беше хубава снимка на Ралф де Брикасар.
Негово преосвещенство архиепископ Ралф де Брикасар, понастоящем съветник на държавния секретар на Ватикана, беше ръкоположен днес от негово светейшество папа Пий XII за кардинал.