— Да — обади се бързо Боб, приковал поглед в майка си. — Точно така.
— Франк е освободен под гаранция — каза кардиналът. — Само това можах да направя, за да ви докажа чувствата си.
Ако беше очаквал внезапна, ослепителна светлина да озари дълбокия мрак на Фий, щеше да остане разочарован. Най-напред блесна само малко пламъче и може би данъкът, който възрастта взима, нямаше никога да му позволи да се разгори в огън. Но в очите на синовете на Фий той видя истинската му сила и за пръв път от разговора си през войната с онова германско войниче с внушителното име се почувствува действително полезен някому.
— Благодаря ти — каза Фий.
— Ще го приемете ли в Дройда? — обърна се той към мъжете Клийри.
— Тук е неговият дом и тук е редно да се върне — отговори Боб сдържано.
Всички закимаха в знак на съгласие с изключение на Фий, която се беше втренчила като че в нещо, което само тя виждаше.
— Той не е някогашният Франк — продължи кротко кардинал Ралф. — Преди да дойда тук, го посетих в затвора да му съобщя новината и трябваше да му кажа, че всички в Дройда са знаели през цялото време какво се е случило с него. И той не се разсърди — по това ще разберете колко се е променил. Той беше просто… благодарен. И очаква с нетърпение да види отново семейството си и най-вече теб, Фий.
— Кога ще го пуснат? — запита Боб, като се покашля: личеше си, че се радва заради майка си, но същевременно се и бои какво ще стане, когато Франк се върне.
— След една-две седмици. Ще пристигне с вечерния влак. Исках да дойде със самолет, но той отказа: предпочитал влака.
— Патси и аз ще го посрещнем — веднага предложи с готовност Джимс, но после лицето му помръкна. — О! Та ние не знаем как изглежда.
— Не — каза Фий. — Аз ще го посрещна. И то сама. Още не съм остаряла дотолкова, че да не мога да ида с колата до Гили.
— Мама е права — намеси се Меги твърдо, за да предвари братята си, които се готвеха да възразят в един глас. — Нека мама сама го посрещне. Тя е тази, която трябва да го види първа.
— Е, сега имам работа — каза Фий малко безцеремонно, стана и отиде при бюрото си.
Петимата братя станаха едновременно.
— А за нас е време да си лягаме — обяви Боб и умело имитира прозявка, сетне се усмихна свенливо на кардинал Ралф. — Ще бъде като едно време, когато утре прочетете вие молитвата.
Меги сгъна плетката си, прибра я и стана.
— И аз ще кажа лека нощ, Ралф.
— Лека нощ, Меги. — Погледът му я проследи, докато излезе от стаята, и после се обърна към приведения гръб на Фий. — Лека нощ, Фий.
— Моля? Каза ли нещо?
— Казах лека нощ.
— О! Лека нощ, Ралф.
Той не искаше да се качва веднага след Меги.
— Май ще се поразходя, преди да си легна. Да ти кажа ли нещо, Фий?
— Какво? — попита тя разсеяно.
— Мен не можеш да заблудиш никога.
Тя се изсмя презрително и малко зловещо.
— Така ли? Интересно.
Нощ, звезди. Южните звезди, които описват кръг по небето. Той беше загубил вече власт над тях завинаги, макар че те все още бяха там, твърде студени, за да сгряват, твърде далечни, за да дадат утеха. По-близо до господа, който беше нищожно дребен между тях. Той стоя дълго, загледан в тях, заслушан във вятъра в дърветата, с усмивка на уста.
Не искаше да минава покрай Фий и затова се прибра през стълбището в другия край на къщата. Лампата на бюрото й още светеше и той видя приведения й силует — продължаваше да работи. Клетата Фий. Колко ли се бои да си легне, макар че като се върне Франк, може би ще е по-добре. Дано.
На най-горната площадка го посрещна плътна тишина. Една кристална лампа върху тясната масичка в коридора хвърляше мъжделива светлина наоколо за удобство на онези, които стават през нощта. Пламъчето потрепваше, щом нощният бриз издуеше навътре пердето на прозореца до нея. Той я отмина; стъпките му бяха съвсем безшумни по мекия килим.
Вратата на Меги беше широко отворена и през нея струеше по-силна светлина. Той застана за момент в снопа светлина, после влезе в стаята, затвори вратата зад гърба си и завъртя ключа. Облечена в широк халат, тя седеше в едно кресло до прозореца, зареяла поглед над невидимия двор, но извърна глава и го погледна, докато той се приближи до леглото и седна на ръба му. После стана бавно и отиде при него.
— Дай, ще ти помогна да си събуеш ботушите. Ето защо не нося никога високи ботуши. Не мога да ги събувам без събувалка, а тя съсипва хубавите ботуши.