Меги направи гримаса.
— Знам, че ще съжалявам, но все пак ще те попитам: какво точно отговорил римлянинът?
— „Защото дяволски добре ме пази, проклетата.“
— Само това ли? Очаквах да е нещо по-неприлично. Но да се върнем на думата си, мило момиче, въпреки че така умело се опита да смениш темата. Защо си толкова против женитбата?
Джъстийн се изсмя пренебрежително — ироничният смях на баба й, въпреки че рядко го чуваше.
— Ти ли ми задаваш този въпрос, мамо? Точно ти?
Меги почувствува как лицето й пламва и се наведе над тавата със светлозелени дръвчета.
— Не бъди нахална, колкото и житейска мъдрост да си събрала за седемнадесет години.
— Защо става така? — обърна се Джъстийн като че ли към купата, в която биеше яйца. — Щом някой дръзне да пристъпи в запазената територия на родителите си, изведнъж се оказва, че е нахален. И какво толкова ти казах? Попитах те само ти ли ми задаваш този въпрос. И с пълно право, дявол да го вземе! Да не би да казвам, че не си сполучила или си сторила грях, или нещо по-лошо? Ако искаш да знаеш, според мен ти си постъпила дяволски разумно, като си се отървала от съпруга си. За какво ти е? Децата ти не са лишени от мъжко присъствие с толкова много чичовци наоколо, а пък ти си имаш достатъчно пари да се издържаш. И аз мисля като теб — да се женят глупачките!
— Ти си също като баща си!
— Пак увърташ. Щом нещо в мен не ти хареса, ставам като баща си. Е, няма как, трябва да ти вярвам, след като никога не съм виждала господина.
— Кога заминаваш? — попита Меги, загубила всякаква надежда.
Джъстийн се ухили.
— Нямаш търпение да се отървеш от мен ли? Нищо, мамо, никак не ти се сърдя. Само че не мога да ти помогна. Нали знаеш, че просто обичам да шокирам хората, особено теб. Какво ще кажеш да ме закараш утре на летището, а?
— Хайде да е в другиден. Утре ще те заведа в банката да видиш с какво разполагаш. И слушай, Джъстийн…
Джъстийн сипваше брашно и бъркаше умело, но промяната в гласа на майка й я накара да вдигне поглед.
— Кажи.
— Ако изпаднеш в беда, върни се у дома, моля те. За теб винаги ще има място в Дройда, запомни това. Каквото и да сториш, в Дройда можеш да се върнеш винаги.
Погледът на Джъстийн омекна.
— Благодаря ти, мамо. В същност по душа ти си една добра старица.
— Старица ли? — ахна Меги. — Аз не съм стара. Само на четиридесет и три съм.
— Господи! Толкова много ли са годините ти?
Меги замери Джъстийн с една курабия и я удари по носа.
— Ах, ти, проклетнице! — разсмя се майката. — Истинско чудовище си! Караш ме да се чувствувам на сто.
Дъщеря й се засмя самодоволно.
В този момент влезе Фий да види как върви работата в кухнята. Меги почувства истинско облекчение.
— Знаеш ли, мамо, какво ми каза току-що Джъстийн?
Очите на Фий не бяха годни вече за нищо — освен за счетоводството, а и то й струваше голямо усилие.
— Откъде да знам какво ти е казала Джъстийн? — отвърна тя спокойно и се потърси леко при вида на зелените курабии.
— Просто си помислих, че може и да знаеш, защото понякога се изненадвам, че ти и Джуси си имате малки тайни от мен. Сега например тя тъкмо ми съобщава нещо и ти влизаш най-неочаквано.
— Хъм-м, на вкус са по-добри, отколкото на вид — отбеляза Фий, като отхапа една курабия. — Уверявам те, Меги, никога не съм насърчавала дъщеря ти да заговорничи с мен зад гърба ти. Какво пак си оплескала, Джъстийн? — И тя се обърна натам, където Джъстийн изсипваше току-що приготвената смес в намазани и набрашнени форми.
— Казах на мама, че ще ставам актриса, бабо. Това е.
— Само това ли? А вярно ли е, или е просто една от невъзможните ти шеги?
— Напълно вярно. Постъпвам в „Кулоден“.
— Така, така… — рече Фий и се облегна на кухненската маса, гледайки дъщеря си с ирония. — Възхищавам се от децата — сами знаят какво да правят, а, Меги?
Меги не отговори.
— Не одобряваш ли, бабо? — наежи се Джъстийн, готова да се бори.
— Аз? Да не одобрявам? Не е моя работа как ще устроиш живота си, Джъстийн. Освен това аз мисля, че ще станеш добра актриса!
— Сериозно ли говориш? — недоумяваше Меги.
— Разбира се — каза Фий. — Джъстийн знае какво да избере. Нали така, моето момиче?
— Точно така — грейна Джъстийн и отмахна една влажна къдрица, паднала над окото й.