Животът й в „Бодуъл гардънс“ беше много по-интересен от стажа й в „Кулоден“, където цялата й работа се състоеше в това да се спотайва зад кулисите, докато другите репетират, да излиза от време на време на сцената и да учи наизуст стотици страници от Шекспир, Шоу и Шеридън.
В „Бодуъл гардънс“ имаше шест жилища като това на Джъстийн плюс жилището на хазяйката мисис Дивайн. Тя беше шестдесет и пет годишна лондончанка, която все подсмърчаше нажалено, имаше изпъкнали очи и дълбоко презираше Австралия и австралийците, което не й пречеше да ги ограбва. Най-голямата грижа в живота й като че ли беше да следи изразходваното електричество и газ, а най-голямата й слабост беше съседът по квартира на Джъстийн — млад англичанин, който на драго сърце се възползуваше от своята националност.
— Защо да не доставя от време на време малко радост на старицата, като повъздишаме заедно за Англия? — сподели той с Джъстийн. — И затова тя не ме дебне, нали разбираш? Ето например на вас, момичетата, не ви дава да включвате електрически радиатор дори и през зимата, докато аз мога и цяло лято да се топля на моя, ако си поискам.
— Свиня — отбеляза Джъстийн с безразличие.
Казваше се Питър Уилкинс и беше търговски пътник.
— Ела ми някога на гости да пием чай — викна той след нея. Бяха му харесали тези бледи, загадъчни очи.
И Джъстийн отиде, като внимателно избра момента, в който мисис Дивайн не дебнеше ревниво наоколо; после свикна да отблъсква посегателствата на Питър. Язденето и работата в Дройда години наред я бяха направили доста силна, пък и добре владееше ударите в корема.
— Дявол да те вземе, Джъстийн! — задъхваше се Питър, като триеше сълзите, бликнали в очите му от болка. — Съгласи се, момиче! Един ден все ще трябва да стане, нали знаеш? Това не е викторианска Англия — да трябва да се пазиш до сватбата.
— Нямам никакво намерение да се пазя за сватбата — отвърна тя, оправяйки роклята си. — Само че още не съм решила на кого ще се падне честта.
— И не си мисли, че си нещо кой знае какво! — опита се да я обиди той: ръката й наистина беше силна.
— Знам, че не съм. Много ми дреме, ако искаш да знаеш, Пит. Все ми е едно какво ще кажеш. Мъже колкото щеш — да налетят на всяка, само да е девствена.
— И жени колкото щеш! Я виж предния апартамент.
— А, виждам, виждам — отвърна Джъстийн.
Двете момичета в предния апартамент бяха лесбийки и засияха, когато Джъстийн пристигна, но сетне се убедиха, че тя нито е като тях, нито има желание да опита. Отначало тя не разбираше за какво й намекват, но като й го казаха направо, тя вдигна рамене с пълно безразличие. Така че след известно време тя им стана нещо като душеприказчик — пред нея можеха да си споделят всичко, за да им олекне. Джъстийн отърва под гаранция Били от затвора, заведе Боби в болницата да й промият стомаха след една много тежка кавга с Били, отказа да вземе страната на която и да е от тях, когато Пат, Ал, Джордж и Рони се появиха една след друга. „Какъв неустойчив емоционален живот — мислеше си тя. — То и мъжете не са стока, но поне ти дават усещането за нещо съвсем различно.“
Така че и в „Кулоден“, и в „Бодуъл гардънс“, пък и още от училище Джъстийн имаше много приятели, а и самата тя беше добра приятелка. Тя никога не споделяше с тях всичките си грижи, както те споделяха своите с нея, имаше си Дейн за това, а и грижите й нито бяха много, нито я тормозеха кой знае колко. Приятелките й се възхищаваха от изключителната й вътрешна дисциплина, сякаш още от детинство тя се беше научила да не допуска обстоятелствата да разстройват живота й.
Основната грижа на всички, които се смятаха за нейни приятели, беше как, кога и с кого Джъстийн ще реши най-сетне да стане пълноценна жена. Но тя самата не бързаше.
Артър Лестрейндж беше първият млад актьор на Албърт Джоунс, макар че още лани с тъга се беше сбогувал с четиридесетата си година. Той имаше хубава фигура, беше улегнал актьор и изразителното му мъжествено лице с венец от руси къдри винаги предизвикваше аплодисментите на публиката. Първата година той изобщо не забелязваше Джъстийн, която беше много тиха и изпълнителна. Но в края на годината, когато луничките бяха най-сетне премахнати, тя взе да се откроява на фона на декорите, вместо да се слива с тях. Без лунички и с грим на миглите и веждите тя изглеждаше хубава, но с потайната хубост на самодива. Не беше наследила поразителната красота на Люк О’Нийл, нито изяществото на майка си. Фигурата й беше приятна, без да е нещо особено — малко възслаба. Най-забележителното у нея беше буйната червеникава коса. Но на сцената Джъстийн ставаше съвсем различна и можеше да внуши на хората, че е красива като Елена от Троя или грозна като вещица.