Раменете му се затресоха, но той не се смееше.
— На два пъти едва не отидох, херцхен, но успях да се отърва.
— Е, ако беше отишъл, щеше да разбереш. За австралиеца твоето име би звучало магически, ако се произнесе, както аз го казвам: Рейнер. Рейн, като дъжд. А дъждът значи живот в пустинята.
Стреснат, той изпусна цигарата си.
— Джъстийн, да не си започнала да се влюбваш в мен?
— Колко сте егоцентрични вие, мъжете! Не искам да те разочаровам, но трябва да ти отговоря отрицателно. — И за да смекчи сякаш думите си, тя пъхна ръката си в неговата и я стисна. — Има нещо много по-хубаво.
— Какво по-хубаво може да има от любовта?
— Много работи, струва ми се. Не бих искала да се обвързвам никога с никого по този начин.
— Сигурно си права. То може да се окаже голяма задръжка за човека, който си го наложи твърде рано. Та какво е по-хубавото?
— Да намериш приятел. — Ръката й потърка неговата. — Ти си ми приятел, нали?
— Да. — Усмихвайки се, той хвърли една монета във фонтана. — Ето! Трябва да съм дал вече хиляда марки през последните години, за да съм спокоен, че и занапред ще усещам топлината на юга. Защото понякога в кошмарите си все още мръзна.
— Трябва да усетиш топлината на истинския юг — каза Джъстийн. — Тридесет и кусур градуса на сянка, ако изобщо я намериш.
— Нищо чудно, че не ти е горещо — разсмя се той със своя беззвучен смях, останал му от времето, когато се смяташе, че като се смееш високо, предизвикващ съдбата. — Сигурно на горещината дължиш и дебелата си кожа.
— Твоят английски е разговорен, но малко по американски. Предполагах, че си учил в някой реномиран английски университет.
— Не. Започнах да го уча от английските войници в белгийския лагер, а те бяха и от Лондон, и от Шотландия, и от Средна Англия. Не им разбирах нито дума, освен на онзи човек, който се зае да ме учи. После, като се върнах в Германия, изгледах всички филми на английски и си накупих единствените плочи, които се продаваха с английска реч — все записи на американски комедианти. И непрекъснато ги слушах в къщи, докато се научих да говоря.
Обувките й — както обикновено — бяха изути; изумен, той гледаше как върви боса по тротоарите — толкова горещи, че можеше и яйце да се изпече на тях — и как не се бои от нажежените камъни.
— Палавница! Обуй си обувките.
— Аз съм австралийка: нашите крака са широки и трудно се побират в обувки. Сигурно защото при нас няма истински студ. Предпочитаме да ходим боси. Мога да стъпвам по тръните из пасбището и после да ги вадя, без изобщо да ги усещам — каза тя гордо. — Сигурно бих могла да вървя и по жарава. — После внезапно промени темата. — Ти обичаше ли жена си, Рейн?
— Не.
— А тя обичаше ли те?
— Да. Нямаше друга причина да се омъжи за мен.
— Горката! Използувал си я и си я захвърлил.
— Разочарована ли си?
— Не. По-скоро се възхищавам от теб. Но нея съжалявам и още повече ще се пазя да не се натопя в подобна каша.
— Възхищаваш се от мен ли? — попита той в пълно недоумение.
— Защо не? Та аз не търся в теб онова, което тя е търсила, нали? Аз те харесвам като приятел. А тя те е обичала като съпруг.
— Боя се, херцхен — каза той с известна тъга, — че амбициозните мъже не са добри съпрузи.
— Това е, защото обикновено си падат по слабохарактерни жени от рода на „Да, мили, не, мили, както искаш, мили“. И все удрят на камък. Ако аз ти бях жена, щях да те натикам в миша дупка, но, обзалагам се, че тя не е посмяла, нали?
Устните му потрепнаха.
— Вярно е. Горката Анелизе. Тя беше тип на мъченица и оръжията й не бяха нито смъртоносни, нито умееше да си служи с тях така великолепно. Ама че хубаво го каза това за мишата дупка!
— Хубаво, защото не ти е дошло до главата. — Широките пръсти на краката й, спуснати над водата, бяха като издялани от камък. Тя залитна назад, но успя да запази равновесие. — Е, в края на краищата си й направил добро, като си се отървал от нея. Така ще й е по-лесно, макар че едва ли го съзнава. За разлика от нея аз мога да те задържа, защото никога няма да допусна да ми влезеш под кожата.
— Защото имаш дебела кожа, както вече ти казах. А как узна всичко това за мен?
— Питах Дейн. Но, верен на себе си, той ми съобщи само голите факти. За останалото аз сама си направих изводи.
— Благодарение на солидния опит, който имаш зад гърба си, не се съмнявам. Каква измамница си ти! Казват, че си добра актриса, но аз просто не мога да повярвам. Как успяваш да имитираш чувства, които едва ли някога си изпитвала? В емоционално отношение ти си по-изостанала и от петнадесетгодишно момиче.
Тя стъпи на земята, приседна на парапета и се наведе да обуе обувките си, като с мъка свиваше пръстите си.