В едно отношение Рейн е по-късметлия от мен. Той се среща със състудентите на Дейн, което на мен ми е забранено. Сигурно Дейн мисли, че веднага ще ги прелъстя. Или се бои, че те ще ме прелъстят. Ха! Това може да стане само ако ме видят в костюма на Чармиън. Страхотен е, ще знаете. Нещо като съвременна Теда Бара. Две малки сребристи кръгчета на гърдите, тежки нанизи на врата и нещо като девствен пояс, който може да се свали само с ножици за ламарина. Страхотна съм с дългата черна перука, с мургава кожа (боядисана, разбира се) и с това метално облекло.
… Та докъде бях стигнала??? А, да: за Рейн в Рим миналата седмица с Дейн и приятелите му. Отишли всичките на гуляй. Рейн настоял да плати, за да спести на Дейн неудобството. Прекарали великолепно. Е, нямало жени наистина, но нищо друго не им липсвало. И можете ли си представи, Дейн, коленичил в някаква скапана римска кръчма, да рецитира „Прекрасни нарциси, защо тъй бързо ни напускате…“ пред една ваза с нарциси? Цели десет минути той се мъчил да налучка точните думи на стихчето и като не успял, пъхнал един нарцис между зъбите си и затанцувал. Представяте ли си го Дейн как танцува в кръчмата с нарцис между зъбите. Рейн казва, че било съвсем безобидно, а и много необходимо, защото, както нямало жени, оставало им само да се налеят с грог. Поне така твърди Рейн. Само да не си помислите, че го правят често — съвсем не, а и когато се случи, доколкото разбирам, все Рейн е тарторът, така че винаги са му под око тези наивници. Ама аз доста се посмях, като си представих как ореолът на Дейн се килва на една страна, докато той играе фламенко с нарцис между зъбите.
Дейн прекара в Рим осем години, докато се изучи за свещеник, и в началото на всички им се струваше, че това е безкрайно дълго време. Но осемте години се изнизаха по-бързо, отколкото очакваха. Не знаеха какво точно възнамерява той да прави, след като бъде ръкоположен, но предполагаха, че ще се върне в Австралия. Само Меги и Джъстийн подозираха, че ще поиска да остане в Италия, а Меги се мъчеше да приспи тези съмнения със спомена за неговата радост, когато се завръщаше всяка година у дома. Та той се чувствуваше австралиец и сигурно щеше да пожелае да си остане в Австралия. Виж, с Джъстийн беше по-друго. Никой не допускаше, че тя ще се върне завинаги. Тя беше актриса и кариерата й щеше да се провали в Австралия. Дейн обаче можеше да работи навсякъде с еднакво усърдие.
Така че на осмата година вече не се правеше подготовка за ваканцията на децата в Дройда, а обитателите на Дройда се готвеха да отидат в Рим да присъствуват на ръкополагането на Дейн за свещеник.
— Какъв безславен край — рече Меги.
— Какво казваш, мила? — попита Ан.
Двете бяха седнали да четат в едно топло кътче на верандата, но Меги беше пуснала книгата в скута си и разсеяно наблюдаваше играта на две стърчиопашки на моравата. Годината беше дъждовна: бяха плъзнали червеи и птиците бяха охранени и весели както никога преди. Песните им изпълваха простора от изгрев до здрач.
— Казах, че завършихме съвсем безславно — повтори Меги прегракнало. — Халосен патрон! А само какви надежди хранехме! Кой би предположил това в 1921 година, когато пристигнахме в Дройда?
— Не те разбирам.
— Бяха шестима сина и аз. След една година — още двама сина. Всеки би очаквал те да имат десетки деца и петдесетина внуци. А я ни виж сега! Хал и Стю са мъртви, а от живите никой няма изобщо намерение да се жени. Само на мен, която единствена не продължавам името, беше отредено да дам наследници на Дройда. Но боговете и от това, изглежда, не бяха доволни. Син и дъщеря — добре. Редното е да имам поне няколко внука. А то какво става? Синът ми се обрича на Църквата, а дъщеря ми остава стара мома, отдадена на кариерата си. Пак никаква надежда за Дройда.
— Защо се учудваш? — отвърна Ан. — В края на краищата какво можеш да очакваш от мъжете? Изолирани тук от света, плахи като кенгура, изгубили възможност да срещнат момичетата, за които биха се оженили. Ами Джимс и Патси след тази война? Допускаш ли, че Джимс би се оженил, като знае, че Патси не може — те се обичат толкова много. Освен това земята ги иска безполови. Тя им отнема всичко, което имат, а според мен то не е чак толкова много. Имам пред вид физическите им сили. Не си ли се замисляла, Меги — твоето семейство не е особено сексуално, казано направо. Дейн и Джъстийн също. Мисълта ми е, че има хора, които това просто ги влече, като котките, но вие не сте такива. Макар че Джъстийн може би ще се омъжи — изглежда, много й харесва този германец Райнер.