— Съвсем точно го каза — отвърна Меги, все още в лошо настроение, което думите на Ан не можеха да подобрят. — Тя просто го харесва. А го познава от седем години. Ако искаше да се омъжи за него, щеше да го направи много, много отдавна.
— Така ли мислиш? Познавам Джъстийн доста добре — възрази Ан убедено, защото тя наистина познаваше Джъстийн по-добре от който и да е в Дройда, включително Фий и Меги. — Мисля, че Джъстийн се бои да се обвърже с любов, каквато бракът предполага, и в това отношение не мога да не се възхитя от Райнер. Той, изглежда, отлично я разбира. Не твърдя, че е влюбен в нея, но ако е така, поне не му липсва здрав разум да изчака, докато тя бъде готова да вземе окончателно решение. — Ан се наведе напред, забравила книгата, която падна на плочките. — Я чуй тази птичка: пее по-сладко и от славей. — После и каза онова, което седмици наред се канеше да й каже. — Меги, защо не заминеш за Рим да присъствуваш на ръкополагането на Дейн? Ще бъде забележително.
— Няма да ходя в Рим! — отвърна Меги през стиснати зъби. — Вече никога няма да напусна Дройда.
— Не говори така, Меги! Ти не би могла да го разочароваш толкова много. Моля ти се, върви! Ако не идеш, няма да има нито една жена от семейството, защото само ти си достатъчно млада да понесеш пътуването. Уверявам те, ако имах и най-малката надежда да издържа физически, вече да съм взела самолета.
— Да отида в Рим, та да гледам как Ралф де Брикасар се усмихва самодоволно? По-скоро бих умряла!
— Ах, Меги, Меги! Защо трябва да си изкарваш отчаянието върху него и върху сина си? Нали сама беше казала, че вината си е твоя. Затова надвий гордостта си и заминавай за Рим. Моля те!
— Не е въпрос на гордост — възрази Меги и потръпна цялата. — О, Ан, страх ме е да отида! Защото не мога да го повярвам, просто не мога! Тръпки ме побиват, като си помисля.
— Ами ако не се върне в къщи, като стане свещеник? Помислила ли си за това? Той няма да има толкова големи отпуски както в семинарията, така че, реши ли да остане в Рим, ще се налага ти да ходиш дотам, ако искаш изобщо да го видиш. Заминавай за Рим, Меги!
— Не мога! Ако знаеш колко ме е страх! Не мисли, че го правя от гордост или за да не се окаже Ралф по-силен от мен, или заради всичко онова, което разправям на другите. Господ ми е свидетел, че ми е толкова мъчно за двамата ми мъже, че ако трябва, и на колене ще пълзя, за да ги видя, ако макар и за миг допусна, че имат нужда от мен. О, Дейн би се радвал да ме види. Но Ралф? Той съвсем е забравил за моето съществуване. Страх ме е, разбери. Усещам, че ако ида в Рим, ще се случи нещо. Затова няма да отида.
— Какво, за бога, може да се случи?
— Не знам… Ако отида, ще трябва да се преборя с нещо, с някакво чувство. А как да се боря с чувство, с предчувствие? Все едно, че боговете са срещу мен.
Ан се разсмя.
— Ти наистина остаряваш, Меги. Престани!
— Не мога, не мога! И наистина остарявам.
— Глупости! Ти си в най-активната средна възраст. И достатъчно млада да се качиш на самолет.
— О, остави ме на мира! — яростно я прекъсна Меги и се наведе да си вземе книгата.
В Рим пристигат хора с определена цел. Те не са туристи, дошли да разгледат останките от минала слава, запазила се в днешните реликви, нито са се отбили да запълнят малкото свободно време между цел А и цел Б, а Рим се е оказал просто една точка по средата. Това са хора, свързани от едно и също чувство: неудържима гордост. Защото са дошли да видят как техният син, племенник, братовчед или приятел ще бъде ръкоположен за свещеник в голямата базилика — най-почитаната църква в света. Приютили се на различни места — в пансиони, в луксозни хотели, в домовете на приятели или роднини, — всички членове на тази група се чувствуват дълбоко свързани помежду си, в мир един с друг и със света. Те задължително разглеждат и забележителностите: Ватиканския музей със Сикстинската капела накрая като награда за търпението, Форума, Колизея, Виа Апия, площад Испания, алчния фонтан Треви, атракцията „звук и светлина“. Така си запълват времето, докато чакат големия ден. Ще имат рядката привилегия да бъдат приети на частна аудиенция от Светия отец и Рим не ще се поскъпи за нищо заради тях.
Този път Джъстийн видя, че на перона я чака не Дейн, както винаги досега. Той се беше оттеглил за молитви. Вместо него по мръсния плочник крачеше Райнер Мьорлинг Хартхайм, който й заприлича на огромно животно. Той нямаше навик да я поздравява с целувка: само обгърна раменете й и силно я притисна.