Своеобразието на този роман се определя от взаимопроникването на реалистични и романтични елементи. Стремежът да откликват на ценностното в човешките отношения, на нравствено-етични, а не толкова на битово-материални подбуди, тласка героите му по пътища стръмни, понякога гибелни, но винаги съответствуващи на характера им, за което напомня както заглавието на романа така и епиграфно изнесената отпред старинна келтска легенда за отъждествяването на блаженство и агония.
Многопланово, богато с жизнен материал, земно правдиво и романтично обагрено, произведението на Колийн Макълоу се чете с увлечение, което и обяснява големия интерес към него в много страни на света.