Седнал до прозореца с изглед към Дройда, под гаснещото слънце, което позлатяваше евкалиптите и багреше с пурпур букетите от червени, розови и бели рози в градината, той извади от чантата си писмото на Мери Карсън и го подържа в ръцете си. Тя беше настояла той да го прочете, преди да я погребе, а някъде в съзнанието му едно тънко гласче му нашепваше, че трябва да го прочете точно сега, да не отлага за по-късно, след като е говорил с Пади и с Меги; сега, преди да е виждал когото и да е, освен самата Мери Карсън.
Вътре имаше четири листа хартия, той ги раздели и веднага забеляза, че на долните два е завещанието й. Горните бяха адресирани до него:
Скъпи мой Ралф,
Както си забелязал, другият документ в този плик е завещанието ми. Още преди време съм направила напълно редовно завещание, подписано и подпечатано в кантората на Хари Гау в Гили; приложеното тук е направено много по-късно и естествено обезсилва онова при Хари.
В същност аз изготвих второто едва завчера и извиках за свидетели Том и човека, който прави оградата, понеже знам, че никой от упоменатите в завещанието не може да бъде свидетел. Документът е напълно валиден, макар да не го е изготвил Хари. Никоя съдебна инстанция в страната не може да го оспори, уверявам те.
Но защо не съм накарала Хари да изготви новото завещание, щом съм искала да изменя разпределението на наследството? Много просто, мили Ралф. Не исках абсолютно никой да знае за съществуването на това завещание — освен ти, разбира се. Този е единственият екземпляр и той е в ръцете ти. Никой и не подозира за него. Това е много важен момент от плана ми.
Спомняш ли си онова място в Евангелието, когато сатаната завел Исус Христос на върха на планината и се опитал да го изкуши, предлагайки му целия свят. Колко съм доволна, че имам малко от властта на сатаната и мога да подложа на същото изкушение и теб, когото обичам. Нима се съмняваш, че сатаната е обичал Христос? Аз не се съмнявам. Като си мисля за дилемата, пред която ще бъдеш изправен, обзема ме луда радост и колкото повече се приближавам към смъртта, толкова по-живо си представям всичко.
Като прочетеш завещанието, ще разбереш какво съм наумила. Докато аз горя в ада отвъд сегашното си битие, ти все още ще си на този свят, но ще гориш в един ад с по-страшни пламъци от онези, които изобщо някой бог би могъл да създаде. О, мили Ралф, как точно съм те преценила! Ако не съм била способна на друго, то поне винаги съм знаела как да накарам онези, които обичам, да страдат. А ти си много по-ценна плячка, отколкото моят покоен Майкъл.
Когато се запознах с теб, ти искаше Дройда и парите ми, нали, Ралф? Знаеше, че това е начинът да откупиш връщането си там, където ти е мястото. Но после се появи Меги и ти забрави първоначалните си намерения да извлечеш полза от мен, нали? Аз станах само повод да идваш в Дройда, за да се виждаш с Меги. Чудя се дали би могъл така лесно да се отречеш от мен, ако знаеше колко струвам в същност. Знаеш ли, Ралф, а? Нямаш и най-малката представа. И тъй като не подобава на една дама да споменава в завещанието си точната сума на своите имущества, по-добре е да ти я съобщя тук, за да съм сигурна, че ще разполагаш с всички необходими сведения, преди да вземеш решението си. С няколкостотин хиляди повече или по-малко състоянието ми възлиза на тринадесет милиона лири.
Ето че наближавам вече края на листа, а нямам намерение да превръщам това писмо в научен труд. Прочети завещанието ми, Ралф, и след това реши какво да правиш с него. Дали да го връчиш на Хари Гау за заверка, или да го изгориш и никому да не казваш за него. Това е изборът, който трябва да направиш. Ще добавя само, че завещанието, което е в кантората на Хари, направих в годината след идването на Пади и всичко съм оставила на него. Сега вече знаеш какъв е залогът в играта.