В началото на декември отец Ралф беше изпратил на Пади чек за пет хиляди лири, за да са му в помощ, както беше писал в писмото си. Пади го подаде на Фий, ахвайки от изненада.
— Едва ли съм успял да спечеля толкова през всичкото време, откакто работя — каза той.
— Какво да правя с тях? — запита го Фий, като погледна втренчено чека, и после вдигна навлажнени очи към Пади. — Пари! Пари! Най-после пари, разбираш ли? О, никак не съжалявам за тринадесетте милиона на Мери: какво бихме правили с такава сума? Но тези тук са истински пари! Какво да правя с тях?
— Харчи ги — рече й Пади просто. — Купи някоя и друга нова дреха за децата и за себе си. А може би трябва и нещо за голямата къща? Не ми идва наум от какво друго имаме нужда.
— И на мен. Не ти ли се струва смешно?
След закуска Фий стана от масата и кимна повелително на Меги:
— Хайде, момичето ми, ела да идем до голямата къща да поогледаме.
Въпреки че бяха минали вече три седмици от залисията през първите дни след смъртта на Мери Карсън, никой от Клийри не беше приближавал Къщата. Но покрай Фий сега и другите забравиха нежеланието си да влязат там. Фий шестваше от стая в стая, следвана от Меги, мисис Смит, Мини и Кет, възбудена — за голяма изненада на Меги — както никога досега, и непрекъснато се възмущаваше полугласно: отвратително, истински ужас, далтонистка ли е била Мери Карсън, никакъв вкус ли не е имала?
Най-дълго Фий се застоя в гостната, като я оглеждаше с вещина. Тя беше по-малка от салона, защото дължината й беше дванадесет метра, ширината — девет, а от пода до тавана имаше четири метра и половина. Вътрешната й украса представляваше смесица от красиво и грозно, боядисана бе в неизменното бежово, което беше пожълтяло и с нищо не подчертаваше прекрасните орнаменти по тавана, нито барелефите по стените. Грамадните прозорци от пода до тавана, които опасваха цялата дванадесетметрова стена покрай верандата, бяха закрити с кафяви плюшени завеси и потапяха в мрак изтърканите кафяви столове, двете великолепни малахитови пейки, други две също тъй красиви пейки от флорентински мрамор и тежката камина от кремав мрамор с тъмно розови жилки. Върху излъскания под от тиково дърво бяха постлани в безупречна симетрия три обюсонски килима, а отгоре полилей от Уотърфърд, около два метра дълъг, висеше на усукана верига.
— Заслужавате похвала, мисис Смит — рече Фий. — Отвратително е наистина, но поне е безупречно чисто. Ще видите колко хубаво ще подредя. Срамота! Тези ценни скамейки, така забутани сред другото. Още от първия път, когато видях тази стая, си мечтая да я направя такава, че който влезе, да й се възхищава и същевременно да се чувства така удобно, че да не му се излиза от нея.
Бюрото на Мери Карсън с телефона, поставен отгоре, беше една викторианска грозотия. Фий се приближи до него и пренебрежително чукна с пръст потъмнялото му дърво.
— Моето писалище ще стои чудесно тук. Започвам с тази стая и чак когато е готова, тогава ще се преместим, не по-рано. За да имаме поне едно място, където да седнем, без да се притесняваме.
Фий се настани пред бюрото и откачи телефонната слушалка. Докато дъщеря й и прислугата, скупчени, я гледаха в недоумение, тя се зае да дава разпореждания на Хари Гау. Марк Фойс да изпрати мостри заедно с вечерната поща, „Нок и Кърбис“ да изпрати мостри от боите, братя Грейс — от тапетите, а тези и други магазини в Сидни да подготвят за нея специални каталози със свои идеи за обзавеждане. Като се смееше доволен, Хари обеща да намери добри тапицери и бояджии, които да се справят и с най-сложната работа, изисквана от Фий. Браво на мисис Клийри! Тя щеше най-сетне да изгони напълно Мери Карсън от къщата.
Щом свърши с телефона, Фий нареди да се свалят незабавно плюшените завеси. Изхвърлиха ги на боклука като в някаква оргия на разточителство, дирижирана от Фий, която ги подпали със собствените си ръце.