Животът в голямата къща беше безспорно съвсем различен. Най-напред им се видя странно всеки да спи в отделна стая, а жените да не трябва да се грижат за нищо в домакинството, вътре или вън от къщи. Мини и Кет заедно с мисис Смит вършеха всичко — от прането и гладенето до готвенето и чистенето и се ужасяваха, ако някой предложеше да им помогне. Срещу обилна храна и известно заплащане постоянно прииждаха скитници, които биваха вписвани в сметките на Дройда като общи работници — да цепят дърва за камините, да хранят кокошките и прасетата, да доят овцете, да помагат на Том в поддържането на хубавата градина, да вършат всичката тежка работа по чистенето.
Пади беше писал на отец Ралф. И получи отговор.
Доходите от владенията на Мери възлизат приблизително на четири милиона лири годишно благодарение на това, че „Майкар лимитид“ е частна компания и по-голямата част от авоарите й са вложени в стоманодобива, корабостроенето и мините — пишеше отец Ралф. — Така че онова, което отделям за вас, е само капка от състоянието на Карсън, дори не и една десета от годишните приходи на Дройда. Нямайте грижа и за лоши години. Дройда носи такива печалби, че ако се наложи, мога до безкрайност да ви плащам само от лихвите. Тъй че парите, които получавате, изцяло ви се полагат и не засягат с нищо „Майкар лимитид“. Те идват от фермата, а не от компанията. Искам от вас само да вписвате всичко редовно и добросъвестно в тефтерите на Дройда заради ревизорите.
Като получи това писмо, Пади свика една вечер събрание в красивата гостна, когато всички си бяха у дома. Беше седнал в голямо бежово кресло, изпънал удобно крака на табуретка в същия цвят, с очила за четене с метални рамки на римския му нос, а лулата му лежеше в един уотърфърдски пепелник.
— Колко е приятно тук, нали? — огледа се той с доволна усмивка. — Мисля, че трябва да изкажем на мама публична благодарност, а, момчета?
Момчетата одобрително му отговориха един през друг, а Фий закима от мястото си в някогашното кресло на Мери Карсън, тапицирано сега в бежово моаре. Меги само се сгуши върху табуретката, на която беше предпочела да седне, и не отмести поглед от чорапа, който кърпеше.
— Е, отец де Брикасар добре се е погрижил за нас, без да се скъпи — продължи Пади. — Вложил в банката седем хиляди лири на мое име и на всекиго е открил сметка от по две хиляди лири. Като управител на имението ще ми се плаща годишно по четири хиляди лири, а Боб като мой помощник ще получава три хиляди. Всички други момчета, които работят, ще получават по две хиляди, а най-малките — по хиляда, докато станат на възраст да решат какво ще правят.
Като пораснат Джимс и Патси, ще им бъде гарантиран годишен доход като на работещи в Дройда, дори да не искат да работят тук, а станат ли на дванадесет години, ще бъдат изпратени в колежа „Ривървю“ в Сидни, където ще живеят и ще се учат за сметка на Дройда.
Мама ще има на свое име по две хиляди годишно, а същото се полага и на Меги. За домакински нужди се предвиждат по пет хиляди лири, но аз все пак се чудя защо отец Ралф смята, че са ни необходими толкова много пари за това. Казва — в случай, че решим да направим някои по-съществени промени. Дава ми и наставления колко да плащам на мисис Смит, Мини, Кет и Том и трябва да ви кажа, че е много щедър. Заплатите на другите ще определям сам. Но първата ми работа като управител е да взема още шестима пастири, за да върви работата в Дройда както трябва. Шепа хора не стигат.
Тези думи бяха единственият израз на мнението му за това как сестра му се беше разпореждала с фермата.
Никой от тях не беше дори чувал за такива суми; седяха смълчани и се мъчеха да проумеят благосклонността на съдбата.
— Няма да можем да похарчим и половината, Пади — обади се Фий. — Та той не е оставил нещо, за което да ни трябват пари.
Пади я погледна нежно.
— Така е, майко. Но нали е хубаво да знаем, че никога вече няма да ни липсват пари? — Той се покашля. — Излиза, че мама и Меги нямат никакви задължения. Но виждате ли, аз никога не съм бил добре със смятането, а мама може да събира, изважда, дели и умножава като математичка. Ето защо тя ще поеме счетоводството на Дройда, което досега се водеше от кантората на Хари Гау. Както разбрах, Хари бил назначил един човек специално за това, а сега той му трябвал за друга работа и с удоволствие оставя цялото това счетоводство на нас. В същност той ми даде идеята, че мама чудесно би се справила. Изглежда, е доста сложно. Трябва да се водят главна счетоводна книга, касови книги, текущи сметки, да се вписва всичко в дневника и така нататък. Работа много, само че не така изтощителна както готвенето и миенето, нали?