На Меги й идеше да извика: ами аз? Да не би аз да съм готвила и мила по-малко от мама!
Фий наистина се усмихваше — за първи път, откакто научи за Франк.
— С удоволствие ще върша тази работа, Пади, вярвай ми. Ще ме накара да се почувствам част от Дройда.
— Боб ще те научи да караш новия „Ролс“, защото ще ти се налага да ходиш в Гили до банката или при Хари Гау. А и не е зле да можеш да отидеш където поискаш, без да чакаш някой от нас да те закара. Тук сме доста отдалечени. Отдавна искам да ви науча и двете да шофирате, но все не ни е оставало време. Съгласна ли си, Фий?
— Съгласна съм, Пади — зарадва се тя.
— Сега имам и на теб да кажа нещо, Меги.
Меги остави чорапа и иглата и погледна баща си със смесица от любопитство и неприязън, сигурна какво ще й каже: майка й ще е заета със сметките и затова нейната работа ще е да наглежда къщата и двора.
— Не бих искал да станеш ленива, надута госпожичка като някои дъщери на познатите ни фермери — заговори Пади с усмивка, която изключваше всякаква злонамереност. — Затова ще ти възложа и на теб отговорна работа, малката ми. Ще се грижиш вместо нас за вътрешните пасища — Кладенеца, Потока, Карсън, Уинимъръ и Северното водохранилище. Ще наглеждаш и стопанския двор. Ще разпределяш също и конете — кои да работят и кои да почиват. При прегледа на стадата и при ягненето ще работим всички заедно, разбира се, но през другото време смятам, че ще се справяш сама. Джек ще те научи да използваш кучетата и камшика. Ти си пъргава като момче и затова реших, че ще предпочетеш да работиш из пасищата, вместо да се мотаеш из къщи. — Той свърши, усмихнат по-широко от всякога.
Неприятните предчувствия бяха отлетели през прозореца още докато говореше и той пак беше нейният татко, който я обичаше и мислеше за нея. Какво я бяха прихванали, та да се съмнява в него? Така се засрами от себе си, че и се дощя да забие в крака си дебелата игла за кърпене, но щастието й бе твърде голямо, за да се занимава със самоупрекване, пък и това беше много претенциозен начин да изрази угризенията си.
Лицето й грейна.
— О, татко, толкова ще се радвам!
— Ами аз, татко? — запита Стюърт.
— Жените нямат нужда повече от твоята помощ и затова ще дойдеш пак на пасищата, Стю.
— Добре, татко. — Той погледна към Фий с копнеж, но не каза повече нищо.
Фий и Меги се научиха да карат новия „Ролс Ройс“ който Мери Карсън беше купила една седмица преди да умре, а Меги свикна да си служи с кучетата, докато Фий усвояваше счетоводството.
Ако не беше продължителното отсъствие на отец Ралф, Меги би била напълно щастлива. Защото винаги беше мечтала да се занимава точно с това: да обикаля пасищата, яхнала коня по мъжки, да върши мъжката работа. Но болката по отец Ралф не я напускаше, а за целувката му си спомняше, бленуваше я, хиляди пъти я усещаше. Ала споменът не беше в състояние да замени действителността и колкото и да се напрягаше, не можеше да изпита същото, а само някакъв полъх от изживяното, някакъв горестен ефирен облак.
Когато отец Ралф им написа за Франк, надеждите й, че той може би ще използва повода да ги посети, рухнаха. С внимателно подбрани думи той им разказваше за отиването си до Гулбърнския затвор, за да не проличи, че психозата на Франк се влошава. Той напразно се опитвал да издейства прехвърлянето на Франк в затвора за невменяеми „Морисит“. Затова просто създаваше впечатлението за един Франк, който се е примирил с необходимостта да изкупи греховете си към обществото, и в един пасаж изрично уверяваше Пади, че Франк не подозира, че те знаят за станалото. Обяснил на Франк, че научил от вестниците в Сидни и щял да се погрижи семейството му никога да не узнае. Като чул това, Франк се успокоил и не искал нищо повече.
Пади споменаваше да продадат кестенявата кобила на отец Ралф. Меги яздеше, както и по-рано, дългокракия черен кон, защото той беше с по-гъвкава захапка и по-добър нрав от капризните кобили или злонравите скопци по пасищата. Повечето коне бяха умни, но не и кротки. Дори липсата на жребци не ги правеше по-дружелюбни.
— Недей, татко, моля те! Аз ще яздя и кобилата — замоли се Меги. — Представи си, че след всичката си любезност към нас отецът дойде да ни види и разбере, че сме му продали коня!
Пади се вгледа в нея замислено.
— Меги, отец Ралф няма да дойде.
— Може и да дойде. Не се знае.
Той не можеше да устои на погледа й, досущ като на Фий, не му даваше сърце да нарани клетото създание.
— Добре, Меги, ще оставим кобилата, но гледай да яздиш и двата коня редовно, защото не искам затлъстели коне в Дройда, разбра ли?