Дотогава Меги не беше яздила коня на отец Ралф, но започна вече да ги редува, за да си заслужат овеса.
Добре, че мисис Смит, Мини и Кет бдяха като луди за близнаците, защото двете деца се чувстваха съвсем свободни, откакто Меги тръгна по пасищата, а Фий седеше с часове пред бюрото си в гостната. Правеха и пакости, но бяха толкова весели и добродушни, че никой не можеше дълго да им се сърди. Вечер в малката си къщичка мисис Смит, станала отдавна католичка, коленичеше за молитва с дълбока признателност в сърцето, която трудно можеше да изрази. Докато Роб беше жив, собствени деца не я бяха ощастливили, а години наред в Къщата не бе стъпвало дете и на обитателите й бе забранено да общуват със семействата на говедарите. Но Клийри бяха все пак роднини на Мери Карсън и най-после доведоха деца. А ето че Джимс и Патси вече живеят в самата Къща.
Зимата беше суха, а летни дъждове не паднаха. Висока до коленете и тучна, светлокафявата трева изсъхна на силното слънце, сбръчка се дори сърцевината на всяко стръкче. През пасището можеше да се гледа само с присвити очи и ниско нахлупена шапка, тревата беше огледално-сребриста и вятърът на тънки вихри се втурваше между трептящите сини миражи, като разнасяше мъртви листа и накъсана трева от една мърдаща купчина върху друга.
Каква суша! Даже дърветата изсъхнаха и кората им се лющеше на твърди, чупливи ивици. Все още нямаше опасност овцете да останат без храна — тревата щеше да им стигне поне за още една година, а може би и повече, — но на никого не беше приятно, че всичко съхне така. Не беше изключено да не завали и догодина, та дори и следващата. В добри години падаха по триста до четиристотин милиметра дъжд, а в лоши едва се събираха и пет.
Въпреки жегата и мухите Меги обичаше да живее сред пасищата, да следва върху кестенявата кобила блеещо стадо овце и да наблюдава как кучетата полягат по корем на земята с изплезени езици, привидно разсеяни. Но само някоя овца да се отлъчи от гъстата маса, и най-близкото куче е вече на крака, втурва се настървено към нея и острите му зъби са жадни да се забият в злочестия крак на непокорницата.
Меги яздеше пред стадото — истинско облекчение, след като беше дишала прахта му няколко мили — и отвори вратата на оградата. Изчака търпеливо, докато кучетата, доволни от възможността да й покажат на какво са способни, вкарваха овцете, като ги гонеха и хапеха. По-трудно беше да се води стадо едър добитък, защото животните ритаха или нападаха и често се случваше да убият някое невнимателно куче. Точно тогава пастирът трябваше да е готов да се намеси, да използва камшика си, но и самите кучета обичаха вкуса на опасността, когато трябваше да пазят едрия добитък. Това обаче не влизаше в задълженията на Меги: Пади се занимаваше с тази работа.
Кучетата непрестанно будеха възхищение у Меги: интелигентността им беше поразителна. Повечето бяха шотландска порода, с наситено-кафява козина и бежови лапи, гърди и вежди, но имаше и куийнслендски овчарки, по-едри, със синьо-сиви кожуси, изпъстрени с черно, а след тях идваха всякакви мелези между едните и другите. Като се разгонеха женските, заплождаха ги методично, после те наедряваха и се окучваха, а щом малките биваха отбити от майките и поотраснеха, изпробваха ги за пасищата — ако се окажеха добри овчари, или ги задържаха, или ги продаваха, ако не — убиваха ги.
Като подсвирна на кучетата, Меги затвори вратата зад стадото и обърна кобилата към къщи. Наблизо имаше доста гъста гора от евкалипти с чемшир между тях. Тя с благодарност се запъти към сянката им да си почине и да се наслади на гледката. Евкалиптите гъмжаха от папагалчета, които се мъчеха да подражават на птичите песни, сипки описваха кръгове от клон на клон, две папагалчета какаду със светложълти коремчета бяха извили главички на една страна и с примигващи очи я гледаха как се приближава, палави стърчиопашки, вирнали смешните си задници, кълвяха из пръстта мравки, врани грачеха безспирно и жално. Те издаваха най-неприятния звук в целия птичи концерт: безрадостен, унил, смразяващ кръвта, напомнящ за нещо гнило, за леш, за мухи. Та нима би могла враната да пее като пойна птица: на нея й прилягаше само да грачи и да оплаква.
Мухи имаше навсякъде. Лицето си Меги пазеше с воала на шапката, но насекомите не щадяха голите й ръце. Кобилата пък постоянно махаше с опашка, а кожата й постепенно потръпваше и настръхваше. Меги се чудеше, че дори през дебелата си кожа с козина конят усеща дребните и леки мухи. Тези насекоми смучеха пот, затова тормозеха така и коне, и хора. Но тях поне не можеха да използват за онова, за което им служеха овцете — да снасят яйцата си във вълната около задниците им и навсякъде, където тя беше влажна и замърсена.