— Малко по-зле оттук, струва ми се. Ей, никога не съм виждал толкова много кенгура! Трябва да е съвсем пресъхнало към Милпаринка. Мартин Кинг казваше да започнем да ги стреляме, но според мен и цял взвод картечари да дойде, пак няма да проличи, че са намалели.
Той беше много мил, много внимателен, незлоблив и любещ, а тя просто рядко оставаше насаме с него, без някое от момчетата да е наблизо. И преди да се откаже, Меги зададе бързо онзи въпрос, който все се боеше да изрече, но който я глождеше и терзаеше, колкото и да го отпъждаше.
— Татко, защо отец де Брикасар вече не идва при нас?
— Много е зает, Меги — отвърна й той с явна предпазливост.
— Нали и свещениците имат отпуск? Той толкова много обичаше Дройда и сигурно би искал да прекара отпуската си тук.
— Да, свещениците имат отпуск, Меги, но дори и тогава не са свободни. Например всяка сутрин трябва да четат молитва, дори и когато са сами. Според мен отец де Брикасар е много умен човек и знае, че не може да се върне към един живот, който е вече отминал. За него, Меги, Дройда е част от миналото. Ако се върне, няма да му е така хубаво както преди.
— Искаш да кажеш, че ни е забравил — отвърна тя унило.
— Не, не е. Ако ни е забравил, нямаше да ни пише толкова често и да пита за всекиго поотделно. — Той се изви на седлото към нея и я погледна съчувствено. — Аз мисля, че е по-добре да не идва, Меги, и за да не го карам да мисли за това, не го и каня.
— О, татко!
Пади настойчиво продължи:
— Слушай, Меги, не е редно да се увличаш по един свещеник и крайно време е да го разбереш. Ти много добре пазеше тайната си и едва ли някой знае какво чувстваш към него. Но щом първа ми спомена, ще ти отговоря. Повярвай ми, трябва да престанеш, разбра ли? Отец де Брикасар е дал свещен обет и знам, че няма никакво намерение да го нарушава, а ти погрешно си разбрала отношението му към теб. Когато те видя за пръв път, той беше зрял мъж, а ти — малко момиченце. Точно така гледа той на теб и сега.
Тя мълчеше, изразът на лицето й не се промени. Няма що — помисли си той, — нали е дъщеря на Фий.
След малко тя заговори с усилие:
— Но той би могъл да се откаже от Църквата. Аз просто не успях да поговоря с него за това.
По лицето на Пади се изписа такова искрено смайване, че порази Меги по-силно от разпалените му думи.
— Меги! О, господи, ето най-лошото на нашето отшелничество! Ти трябваше да ходиш на училище, момичето ми, и ако леля Мери беше умряла по-рано, щях да те изпратя в Сидни поне за няколко години, да ти налеят в главата малко здрав разум. Но вече си твърде голяма и не искам да ти се смеят, клетото ми момиче. — Той продължи по-спокойно, като отделяше думите си, за да звучат отчетливо, остро и безпощадно, макар че не искаше да е жесток, искаше само веднъж завинаги да унищожи илюзиите. — Отец де Брикасар е свещеник, Меги, и никога, никога няма да престане да бъде свещеник, разбери това. Обетът, който е дал, е свещен и толкова тържествен, че не може да бъде нарушен. Щом човек е станал свещеник, връщане назад няма, а и неговите възпитатели в семинарията са му внушили достатъчно добре в какво се кълне, преди да го направи. Онзи, който положи тази клетва, дори и не помисля, че може да я наруши. Отец де Брикасар я е положил и няма никога да се отрече от нея. — Той въздъхна. — Сега вече разбра, нали, Меги? От този момент нататък нямаш никакво оправдание да мечтаеш за отец де Брикасар.
Бяха влезли в двора откъм предната му страна, така че конюшните бяха по-близо до кошарите. Без да продума, Меги насочи кобилата към конюшнята и остави баща си да продължи сам. Известно време той се обръщаше да я проследи с поглед, но когато тя се скри зад оградата, той смушка дорестия кон и препусна в галоп, като ненавиждаше и себе си, и това, че трябваше да й казва тези неща. Дявол да я вземе тази история с мъжете и жените! Нейните правила противоречаха на всякакви закони.
Гласът на отец Ралф де Брикасар беше студен, но още по-студени бяха очите му, приковани в пребледнялото лице на младия свещеник, докато изричаше тежките, добре премислени думи.
— Поведението ти не отговаря на изискванията, които нашият бог Исус Христос поставя пред своите служители. Знаеш защо, и то по-добре от нас, които те порицаваме, но аз трябва да те накажа от името на нашия архиепископ, който е не само твой събрат по призвание, но и твой висшестоящ. Ти му дължиш пълно подчинение и не е в правото ти да оспорваш неговото становище или решенията му.
Даваш ли си сметка за позора, който си нанесъл на себе си, на енорията и най-вече на Църквата, която си се заклел да обичаш повече от всяко човешко същество? Клетвата за целомъдрие е не по-малко тържествена и обвързваща от другите и нарушаването й е тежък грях. Разбира се, ти няма никога вече да видиш тази жена, но дългът ни повелява да ти помогнем да се пребориш с изкушението. Затова уредихме да заминеш незабавно на служба в енорията на Даруин, в Северната територия. Ще тръгнеш тази вечер за Бризбейн с експреса и оттам ще продължиш пак с влак за Лонгрийч. В Лонгрийч ще вземеш самолета на „КУАНТАС“ за Даруин. В момента опаковат багажа ти и ще го занесат на влака преди тръгването му. Така че не е необходимо да се връщаш вече в енорията.