Някой ден Светият отец трябваше да възнагради и австралийската църква с кардиналска мантия, но беше още рано за това. Засега трябваше само да проучи свещениците от възрастовата група на отец де Брикасар, измежду които той беше безспорно най-интересният. Така да бъде. Нека отец де Брикасар премери силите си с италианеца. Може да е забавно. Но защо не беше поне малко по-нисък?
Докато отпиваше с благодарност от чая си, отец Ралф беше необичайно мълчалив. Архиепископът папски нунций забеляза, че той изяде един малък триъгълен сандвич и се въздържа от другите деликатеси, но изпи жадно четири чаши чай, без да им слага нито захар, нито мляко. Е, така пишеше и в доклада му: в навиците си свещеникът е забележително скромен и единствената му слабост е добрата (и много бърза) кола.
— Името ви е френско, отче — обърна се към него архиепископът папски нунций с тих глас, — но разбирам, че сте ирландец. — Как да си обясня това? Сигурно сте от френски произход.
Отец Ралф поклати глава и се засмя.
— Името е нормандско, ваше преосвещенство, и то много старо и благородно. Пряк потомък съм на Ранулф де Брикасар, барон при двора на Вилхелм Завоевателя. В 1066 година той бил с Вилхелм при завладяването на Англия и един от синовете му се заселил там. Неговият род преуспял по времето на нормандските крале на Англия и по-късно някои от потомците му прекосили Ирландското море при царуването на Хенри Четвърти и се установили в Източна Ирландия. Когато Хенри Осми отделил английската църква от Рим, ние сме запазили вярата на Уилям, което ни е свързвало преди всичко с Рим, а не с Лондон. Но по времето на Кромуел ние безвъзвратно сме загубили земите си заедно с титлите. Чарлз пък раздал ирландската земя на английските си фаворити. Не е без причина, както виждате, омразата на ирландците към англичаните.
Постепенно нашият род потънал едва ли не в забвение, оставайки лоялен на Църквата и Рим. По-големият ми брат има доходен конезавод в графството Мийт и се надява един ден да отгледа някой шампион на Дарби или дори на националния стипълчейз. Аз съм вторият син, а според семейната традиция той се посвещава на Църквата, стига да има такова влечение. Не крия, че се гордея много с името и потеклото си. Родът де Брикасар съществува от петнадесет века.
Аха, много добре! Старо аристократично име с отличната репутация, че е запазило вярата си въпреки емиграцията и преследванията.
— А защо се казвате Ралф?
— Съкратено от Ранулф, ваше преосвещенство.
— Разбирам.
— Много ще ми липсвате, отче — заговори архиепископ Клюни Дарк, намаза обилно мармалад и сметана върху половин кифличка и я лапна наведнъж.
Отец Ралф се разсмя.
— Поставяте ме в затруднено положение, ваше преосвещенство. Както съм седнал така между сегашния си началник и бъдещия, ако с отговора си зарадвам единия, ще разочаровам другия. Затова позволете ми да кажа, че ще съжалявам за вас, ваше преосвещенство, и очаквам с нетърпение да служа на вас, ваше преосвещенство.
Браво на него, дипломатически отговор. Архиепископ ди Контини-Верчезе започна да мисли, че ще бъде доволен от новия си секретар. Само дето беше с толкова хубава външност и такива изящни черти, с прекрасно телосложение и толкова смугъл.
Отец Ралф отново потъна в мълчание, загледан в масата, без да я вижда. Той си мислеше за младия свещеник, когото току-що беше наказал, и за погледа в изстрадалите му очи, когато разбра, че няма да го оставят дори да се сбогува със своето момиче. Господи, ами ако това се беше случило с него и с Меги? На някои може би им се разминаваше за известно време, ако проявяват дискретност, други биха се прикривали по-дълго време, ако ограничават връзките си с жени само през годишния си отпуск далеч от енорията. Но стигнеше ли се до сериозни чувства към една жена, непременно щяха да ги разкрият. Имаше периоди, в които се въздържаше да не вземе следващия влак за Гили и Дройда само ако стоеше с часове, докато се схване от болка, на колене върху мраморния под в дворцовия параклис. Казваше си, че просто е станал жертва на самотата, че му липсва човешката обич, която бе имал в Дройда. Казваше си, че нищо не се е променило от това, дето се е поддал на слабостта да отвърне на целувката на Меги, че обичта му към нея е само плод на въображението и възторга му и не е прераснала в тревожно и разстройващо го състояние, каквото не познаваше преди. Защото не можеше дори пред себе си да признае промяната и пазеше в съзнанието си Меги като малко момиченце, отпъждайки всички други представи за нея, които биха го опровергали.