Изсъхналият евкалипт, до който се беше прислонил, се запали и смолата в меката му сърцевина избухна навън. Накъдето и да се обърнеше Пади, пред него се издигаха плътни огнени стени, дърветата горяха яростно, в пламъци бушуваше и тревата под краката му. Чу коня си да цвили пронизително и сърцето му се сви: как да остави клетото животно да умре вързано и безпомощно. Някакво куче започна да вие и воят му премина в почти човешки писък на агония. Видя го за миг как пламва, как се извива — същинска жива факла — и после как рухва в горящата трева. Нададоха вой и другите кучета, като побягнаха, но бяха настигнати от огъня, по-бърз от всяка твар по земята или във въздуха. Един летящ метеор опърли косата му, докато той за части от секундата се спря да помисли откъде най-бързо ще стигне до коня си, после погледна надолу и видя как в краката му се печеше един голям папагал.
Изведнъж Пади разбра, че това е краят. От този пъкъл нямаше да излезе нито той, нито конят му. Още докато го мислеше, зад него друг пресъхнал евкалипт, чиято смола бе избухнала, пръсна пламъци във всички посоки. Кожата по ръката на Пади се сбръчка и почерня, косата на главата му вече не се отразяваше като най-светлото петно на общия фон. Такава смърт е неописуема, защото огънят прониква отвън навътре. Последните, които умират опечени, са сърцето и мозъкът. С пламнали дрехи Пади започна да тича и да се върти из тази пещ, ревейки и стенейки. И всеки страшен стон бе името на жена му.
Другите мъже успяха да стигнат в Дройда преди бурята, вкараха конете в конюшните и се прибраха или в Къщата, или в бараките. В силно осветената гостна на Фий, където в камината от бежово розов мрамор пращяха няколко големи пъна, момчетата седяха, заслушани в бурята, без никакво желание вече да излязат навън да я гледат. Много по-примамливи бяха приятният тръпчив мирис на горящия евкалипт и отрупаната със сладкиши и сандвичи масичка на колела за чай. Не очакваха Пади да се върне в такова време.
Към четири часа облаците се изтеглиха на изток и всички неволно отдъхнаха; човек не можеше да е спокоен в такава суха буря, макар че всяка постройка в Дройда имаше гръмоотвод. Джек и Боб станаха и казаха, че излизат да подишат свеж въздух, но в същност искаха да си въздъхнат свободно навън.
— Погледни! — извика Боб, като посочи на запад.
Над дърветата, опасващи стопанския двор, се надигаше огромен бронзов облак дим с разръфани краища, които вятърът отвяваше на ивици.
— Господи Исусе! — викна Джек и се спусна вътре към телефона.
— Пожар, пожар! — закрещя той в слушалката и онези, които бяха вътре, се обърнаха изумени към него, а после изтичаха навън да видят. — Пожар в Дройда! Голям пожар!
И окачи слушалката. Не беше необходимо да казва нищо повече на телефонистката в Гили и на другите към същата линия, които по навик вдигаха слушалките, щом чуеха първото издрънкване. Въпреки че откакто бяха пристигнали Клийри, около Дройда не беше ставал голям пожар, всеки знаеше какво трябва да се направи.
Момчетата хукнаха към конюшните, а говедарите се трупаха пред бараката, докато мисис Смит отключи един от складовете и им раздаде десетки чували от зебло. Пушекът се издигаше на запад, а вятърът духаше точно от тази посока, което значеше, че огънят идва към фермата. Фий свали дългата си пола и обу едни панталони на Пади, после се спусна с Меги към конюшнята — необходим беше всеки чифт ръце, способни да държат чувал.
В готварницата мисис Смит стъкна огъня в голямата печка, а момичетата свалиха големите казани от куките по тавана.
— Добре, че вчера заклахме вола — каза икономката. — Мини, ето ти ключа от килера с напитките. Донесете с Кет всичката бира и ром, които имаме, и се заемайте с хляба, докато аз правя яхнията. И по-бързо, по-бързо!
Конете, още неспокойни от бурята, бяха подушили дима и сега не даваха да ги оседлаят. Фий и Меги възседнаха двата породисти коня, които тъпчеха тревожно на място в двора пред конюшнята, и се опитваха да ги обуздаят. Докато Меги още се бореше с кестенявата кобила, двама скитници дотичаха по пътеката откъм пътя за Гили.
— Пожар, мисис, пожар! Имате ли два коня за нас? Дайте ни няколко чувала.
— Вървете ей там в двора. Божичко, дано никой не е останал там! — каза Меги, без да знае къде е баща й.
Двамата мъже грабнаха от ръцете на мисис Смит чувалите от зебло и меховете с вода, Боб и останалите бяха тръгнали преди пет минути, скитниците ги последваха, а Фий и Меги се спуснаха в галоп през потока към облаците дим.