— Мери — каза той. — Не е чак толкова лошо. От всяко положение се излиза. — Но сам се почуди дали бе така.
— Това е краят на всичко — каза тя, като плачът насичаше думите й. Странно, но красотата, която тя вечно бе имала, или бе изгубила завинаги, сега грееше от лицето й. В този момент на пълно съсипване, тя си оставаше една прекрасна жена.
— Кой ти каза?
— Всички ми казаха! — проплака тя. Тя все още не искаше да погледне към него, но вдигна ръка, завъртя я и удари във въздуха, преди да я отпусне пак върху крака си. — Том Грейнджър се обади. После жената на Рон Стоун се обади. После и Винсент Мейсън. Искаха да разберат какво ти има. А аз не знаех! Не знаех, че изобщо нещо става с теб!
— Мери — каза той и се опита да вземе ръката й в своята. Тя я Дръпна, като че ли бе заразен.
— С всичко това искаш да ме накажеш ли? — попита тя и най-сетне го погледна в очите. — Това ли искаш? Да ме накажеш?
— Не — каза той бързо. — Не, Мери, не искам това. — Сега му се искаше да заплаче, но това би било неправилно. Това би било съвсем неправилно.
— Защото ти дадох първо едно мъртво бебе, а след това — друго, определено още от раждането си да умре? Аз ли убих сина ти? За това ли е всичко?
— Мери, той беше наш син…
— Той беше твой! — извика му тя.
— Недей, Мери. Недей така — той се опита да я прегърне, но тя се отскубна от него.
— Да не си ме докоснал.
Те се погледнаха един друг, зашеметени, като че ли току-що бяха открили, че могат да бъдат и съвсем различни и непознати хора, като големи бели петна по някоя карти.
— Мери, това, което направих, не зависеше от мен. Моля те, повярвай ми.
Но това можеше и да е лъжа. Въпреки това той продължи:
— Не знам дали има нещо общо с Чарли, може и така да е. Сторих неща, които и сам не разбирам. Из… изтеглих застраховката си живот през октомври. Това бе първото, първото свършено нещо, но и много по-рано разни неща ставаха в главата ми. Но бе по-лесно да се вършат нещата, отколкото да говорим за тях. Разбираш ли ме? Ще се опиташ ли да ме разбереш?
— Какво ще стане с мен, Бартън? Аз мога да съм само твоя съпруга. Какво ще стане с мен?
— Не зная.
— Чувствам се, все едно си ме изнасилил — каза тя и отново заплака.
— Мери, моля те, спри. Недей… Опитай се да не плачеш.
— Когато вършеше всичките тези неща, помисли ли си поне веднъж за мен? Не се ли сети, че аз завися от теб?
Не можеше да й отговори. Под действието на някаква странна, разцентрована сила, той имаше чувството, че говори пак с Маглиоре. Като че ли Маглиоре бе влязъл в къщата му, облякъл бе дрехите на Мери, сложил бе нейната маска. Какво следваше? Да му предложи пак старата курва?
Тя стана.
— Ще отида горе. Ще си легна.
— Мери… — Тя не го прекъсна, но той откри, че не знаеше как да продължи след първата дума.
Тя излезе от стаята и той чу стъпките й да се качват нагоре. След това чу проскърцването на леглото, когато тя сядаше върху него. После я чу, че плаче отново. Той стана, включи телевизора и усили звука така, че да не може да я чува. От екрана Мърв Грифин разговаряше със знаменитости.
Втора част
Декември
5 декември, 1973 г.
Той пиеше личното си питие, Южен Комфорт със Севън-ъп, и гледаше предаване по телевизията, чието име не знаеше. Главният герой в това нещо, което приличаше на филм, бе или цивилно ченге, или частен детектив, и някой току-що го бе ударил по главата. Това бе накарало цивилното ченге (или частен детектив) да реши, че е надушило нещо важно. Преди да успее да каже какво бе това, прекъснаха филма с реклама за нов сос. Човекът на рекламата говореше, че сосът (на прах) при хубаво време навън дава един деликатес, който, не приличаше ли досущ на телешки бульон? Според Бартън Джордж Доус, сосът приличаше досущ на нещо, излязло от дебелото му черво, и поставено в червена кучешка чинийка. Филмът продължи. Частният детектив (или цивилен полицай) разпитваше някакъв барман, негър, който имаше полицейско досие. Барманът казваше „чупката“. Казваше и „прегърна букета“. Барманът казваше дори „шикозен“. Изобщо, това беше един много сериозен барман, но Бартън Джордж Доус смяташе, че частното ченге (или неуниформен следовател) вече му е взело мярката.